Нужно ли ни е съвършенство, за да бъдем щастливи
Предполагаме, че щастието се равнява на съвършенство. От това следва, че за да сме щастливи, за да дойде този момент, който толкова чакаме, трябва всичко да е подредено, завършено, ясно и постигнато и то по начина, по който ние си представяме. А възможно ли е такъв момент наистина да настъпи?
Ако се тревожите, че не знаете накъде и как ще потръгне животът ви, не се притеснявайте, никой никога не знае. И е така, защото забравяме нещо много важно - всичко на този свят е в постоянен процес на промяна, поради което няма как да възприемем това, което сега имаме, за вечно и дори стабилно. То може съвсем неочаквано да се измени, но с това ще се изменим и самите ние.
Проблемът произтича от възприемането на щастието като нещо, което веднъж завоюваш и оттам нататък притежаваш завинаги. Очакваме, че след настъпването му всеки аспект в живота ни се избистря и подрежда. И чак тогава най-сетне ще започнем да се наслаждаваме, нали?
Отнасяме се към съществуването си само като към начало и край, като към старт и финал, като към един период от време, в който трябва да постигнем комерсиалното щастие, за да може обществото да ни одобри и това да ни донесе удовлетворение. А какво се случва по средата?
Филмите и приказките често свършват тогава, когато главният герой постигне това, за което е мечтал и искал. А после? Остава заблудата, че ни е нужно нещо конкретно и то в грандиозна форма, за да "станем" щастливи, за да си позволим да бъдем и за да кажат и другите, че сме щастливи.
Ако следваме този път, обаче, никога няма да бъде достатъчно, защото винаги ще сме в търсене на по-доброто, по-скъпото, по-привлекателното. И така ще продължаваме да чакаме и едновременно да гоним подходящия момент, среда и материално състояние и то всичко това наведнъж, за да започнем да живеем доволно.
Истината е, че, както до този момент, така и след него животът продължава да бъде това, което е, давайки ни възможност да сме радостни и благодарни по един и същи начин, независимо докъде сме стигнали, с кого сме и колко имаме.
Щастието е просто състояние на ума и духа, просто гледна точка, просто въпрос на желание и не се нуждае от съвършенство, не се постига с борба и няма начало и край. То е много по-близо, отколкото ние го поставяме в ума си и е нещо простичко и обикновено, което се опитваме да поставим в лъскава обвивка.
