цветно

Обекти на любовта: кой/какво можем да обичаме?

Снимка: Alexandra_Koch / Pixabay.com

Възможно ли е абсолютно всяко нещо да бъде сметнато за нечий "любовен обект"? На пръв поглед би могло да изглежда така. Можете да обичате пътешествията или морковите, или математиката или бързите коли.

Но по-строго погледнато, тези неща влизат по-скоро в графата "харесвани", отколкото "обичани".

За еротичната любов обхватът на възможните обекти изглежда още по-ограничен: допустими са само човешките същества; и сред тях според някои хора ограничението се отнася и за един конкретен пол. (За някои този единствен пол е противоположният, за други е точно обратното.)

Тези ограничения издават два предразсъдъка: първо, че обектите на любовта трябва да бъдат сведени до един пол; и второ, че има само два пола.

Може би никой от тези предразсъдъци, уважаеми читатели, не е част от вашата ценностна система. Но вероятно подкрепяте други табута. Например това, според което любовта на възрастните, насочена към деца, е нещо противно и гнусно.

Ужасът, предизвикан от педофилията, е културно обусловен: в други времена и места любовта по взаимно съгласие между възрастен мъж и момче или възрастен мъж и момиче се е смятала за нещо нормално.

Сега обаче тя е събрала целия позор, насочен преди това към други форми на любов и секс, като хомосексуалността, прелюбодеянието, садомазохизма по взаимно съгласие или еротичната страст без одобрението на родители или свещеници.

Днес вече никое от тези неща не ни шокира, но неодобрението към еротичните отношения между различните поколения е все още много силно.

Само едно друго табу се доближава по интензивност до това неодобрение. Зоофилията, еротичната любов, която някои хора изпитват към животните, също вдъхва ужас, особено когато се бърка със скотщината, която е просто секс с нечовекоподобни животни.

(И двете са изследвани с ентусиазъм от Едуард Олби в неговата пиеса "Козата, или коя е Силвия?", в която имаме герой, влюбен в коза.) Табуто, забраняващо секса с животни, често се аргументира с довода, че животните не могат "да дадат съгласието си".

Това говори много за особеностите на нашето отношение към животните, любовта и секса; факт е, че някои от хората, които формулират това възражение, никога не са си и помисляли да поискат от кравата или прасето съгласието им да бъдат убити и изядени.

Изглежда, в нашата просветена епоха само животните могат да страдат от "съдба, по-лоша от смъртта".

Още по-странни, но предизвикващи по-скоро озадачени подигравки, отколкото ужас, са обектофилите, които твърдят, че са влюбени в неодушевени предмети. Една световна шампионка по стрелба с лък имала страстна афера с лъка си.

Когато любовта избледняла, спортните ѝ умения също отслабнали. Тогава тя се омъжила за Айфеловата кула. Във всеки случай границата между одушевеното и неодушевеното все повече се размива.

Японската роботика работи усърдно за заместването на обикновените надуваеми секс кукли с роботи с определен пол, които да притежават все по-сложни разговорни и емпатични умения.

Вече е доказано, че домашните любимци, както естествени, така и роботизирани, намаляват безпокойството и свалят кръвното налягане на самотните обитатели на старческите домове.

Само въпрос на време е роботите да започнат да влизат в интим­ни емоционални и сексуални отношения с лишени от любов хора на всякаква възраст. По този начин философите и психолозите може би ще успеят да открият за какво всъщност жадуват лишените от любов хора.

Накратко, макар любовта често да се възприема като способност, присъща единствено на хората, изглежда, че няма естествени ограничения за това, което те могат да твърдят, че обичат.

За наистина широко скроените умове това включва животни, неодушевени предмети и някои неща между тях. Грешно ли е да бъдем толкова широко скроени? (Ако сте с толкова широко отворено съзнание, както е казал някой, мозъкът ви може да изпадне, тъй че внимавайте.)

Обектофилите определено чувстват нещо; но може ли това да е наистина любов? Е, защо не? Как можем да решим такъв въпрос?

Почти всички "експерти", писали по темата, нямат търпение да ни кажат как да различим истинската любов от фалшификатите: някои форми на любов, уверяват ни те, са по-благородни и по-висши; други са низки и не съвсем човешки.

Това е морализаторски импулс, на който ще се опитам да устоя. Моето работно предположение е, че никоя форма на любов не е по същество "по-истинска" от останалите.

Дали някои форми на любов ще ви направят по-щастливи? Може би, но тогава вашата концепция за любовта вероятно допринася за самото осмисляне на щастието, с което я съизмервате.

Автор: Роналд де Суза 

Из "Кратко въведение в любовта", издателство "Колибри"

Cъбития

Мисъл на деня