цветно

Онзи вътре в нас

Pixabay.com

Вътре в нас, като част от същността ни функционира водач, ръководител, пазач, на когото даваме отчет за действията, мислите и чувствата си. Именно от него най-често искаме разрешение да бъдем себе си и именно неговото признание се опитваме да заслужим, за да си позволим да бъдем обичани, да получаваме, да растем и да живеем в щастие и лекота.

Осъзнавайки властта, която той има над нас, в разума ни се събужда значим въпрос – наше творение ли е този вътрешен водач или е маскираната ръка на чуждото мнение и собствената ни нужда от одобрение?

Понякога дори не осъзнаваме, че не другаде, а дълбоко в нас са засадени бариерите, които ни спират, онези стени, които ни карат да гледаме отстрани живота, вместо да го живеем.

Те правят от тялото ни кула, в която душата остава затворник. Така, виждайки света навън, скришно изживяваме емоции, желания и копнежи, мислейки си, че сме обречени да съществуваме единствено в тази реалност. Но кой държи ключа за кулата?

Може би сте чували историята за слона и въжето. За да опитомят малките слонове, хората връзвали с тънко въже ходилото им за дървен кол, забит в земята. Слоновете се опитвали да се освободят, но все още нямали нужната сила и след множество неуспехи скоро се отказвали.

Не след дълго те пораствали и същото това тънко въже продължавало да отнема свободата им, но този път не поради липсата на сила.

А нашата свобода? Потърсим ли по-надълбоко ще открием каква роля сме дали на вътрешния си водач. Съветник ли е той или е съдник?

Ако искаме разрешение от него да признаем собствената си стойност, да получаваме повече, да дишаме дълбоко, да се обичаме, то сами сме му дали власт, която не принадлежи на позицията му. Предали сме се в неговите ръце, заблуждавайки се, че такава е нашата участ.

Но на нас е предоставена силата да напътстваме и обучаваме онзи вътрешен глас, защото той лежи върху убежденията, за които сами сме дали съгласие да бъдат вкоренени в ума ни.

Говори ли пазачът с нечие неодобрение? Тогава просто сме приели чуждата илюзия като собствена истина, а очакваме ли неговото позволение, то най-вероятно вярваме, че друг държи контрола над вътрешния и външния ни свят.

Може би сте разобличили идентичността на водача си. Прекрасно, защото и нея сами избираме. Сега се уверете, че го храните с любов - той не е враг, а верен приятел, който изпълнява заръката ви да бъде толкова суров с вас.

Погрижете се, когато се обърнете към себе си, да получавате съвети, основаващи се на разбиране, подкрепа и топлота. Погрижете се да се изпълвате с вярвания, които ви носят хармония и свобода. Направете онзи, до когото се допитвате, въодушевен, любознателен и щастлив, направете го ваш почитател, стабилна упора, възлюбен дори.

Защото погледнете ли себе си отстрани, ще осъзнаете колко повече ни има нас в съзнанието ни и колко лесно всъщност е да променим живота си, когато разбираме властта на думите, с които говори онзи вътре в нас.

Още от Маркрит Чилингирян може да намерите в блога й.  

Мисъл на деня