Ошо: Любовта трябва да бъде даряваща

  • Сподели:
Ошо: Любовта трябва да бъде даряваща

Зрелият човек никога не пада в любовта – той се издига. Само незрелите хора падат – те се спъват и падат в любовта. Някак си са успявали да останат на краката си. Вече не могат да стоят прави – намират някаква жена и край с тях, намират някакъв мъж и всичко свършва. Те винаги са били готови да паднат на земята и да започнат да пълзят. Те нямат гръбначен стълб, те нямат целостта да могат да останат сами.

Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки и закачалки, закачени за любовта – той просто дава. Когато един човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му.

И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им, всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават още по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.

Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли – доминирането е нещо като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да си помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш индивидуалност. Ето защо аз наричам това най-големия парадокс. Техните индивидуалности не са се заличили – те са се засилили. Те се обогатяват взаимно, що се отнася до тяхната свобода.

Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор. Зрелите хора, когато са влюбени, си помагат един на друг да бъдат свободни, помагат си в унищожаването на всякакви видове обвързване. И когато любовта тече със свобода, в това има красота. Когато любовта тече със зависимост, в това има грозота.

Помнете, свободата е по-висша ценност в любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси. Без свободата никога няма да си щастлив – невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена – върховната свобода, абсолютната свобода. Затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.

Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.

Любовта, за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Душевната любов означава състояние на любов – когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.

Ошо