цветно

Ошо: Нуждаене и даване, обичане и имане

Снимка: pixabay.com / KIMDAEJEUNG

К. С. Люис е разделил любовта на тези два вида: "нуждаеща се любов" и "даряваща любов". Аврам Маслов също разделя любовта на тези два вида. Първият вид той нарича "дефицитна любов", а втората – "душевна любов". Разликата е важна и трябва да се разбере.

"Нуждаещата се любов" или „"ефицитната любов" зависи от друг човек. Тя всъщност не е истинска любов – тя е нужда. Ти използваш другия човек като средство. Експлоатираш го, манипулираш го, властваш над него. Но така другият човек бива принизен, почти унищожен.

А и той върши съвсем същото. Той също се опитва да те манипулира, да те управлява, да те притежава, да те използва. Крайно нелюбящо е да използваш друго човешко същество. Така че това само прилича на любов, но е фалшива монета. То обаче се случва с почти 99% от хората, защото получаваш първия си урок по любов още от детството.

Ражда се дете, то е зависимо от майката. Любовта му към майката е "дефицитна любов" – то има нужда от майката, не може без нея. То обича майката, защото тя е неговият живот. Всъщност това не е в действителност любов – то би обичало и всяка друга жена, всяка, която би го закриляла, всяка, която би му помагала да оцелее, всяка, която би осъществила нуждата му.

Майката е нещо като храна, която то яде. Тя не е само млякото му, което то получава, но и също и любовта – тя също е нужда. Милиони хора си остават деца през целия си живот, те никога не порастват. Те стават по-стари физически, но изобщо не израстват умствено; тяхната психика си остава малолетна, незряла. Те винаги имат нужда от любов, те копнеят за нея сякаш е храна.

Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, да дава. Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е как да получиш повече. При втория случай е как да даваш повече и да даваш безусловно.

Това е израстване, зрялост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да обичаш, независимо от това дали другият човек те обича или не. Тогава любовта вече не е взаимоотношение, а състояние.

Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща аромата му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно", никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта – какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се?

Не! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат. Когато съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ, както и когато съм с вас. Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея – това е даряваща любов, това е душевна любов.

Но аз съм напълно съгласен с К. С. Люис и с Аврам Маслов. Първата разновидност на любовта не е "любов", тя е нужда. Как може нуждата да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие. Тя е да имаш толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него, поради което го споделяш. Другият човек може да го приеме, може и да го пропусне – но що се отнася до теб, това е поток, това е преливане.

Ошо

Предстоящи събития

Мисъл на деня