Ошо: Твоят копнеж е семето
Физиката казва, че противоположностите се привличат. Психологията пък твърди, че колкото повече са приликите между двама влюбени, толкова по-стабилна е връзката им в дългосрочен план. И все пак на всички ни се е случвало да срещнем страхотен човек, с когото да си приличаме до такава степен, че… да няма тръпка. Интересно е да видиш, че има такъв човек, но дотам.
Случва се обаче и друг вариант. И то много по-често: срещаш човек, с когото привличането и свързването са налице, но започваш да проектираш себе си върху него. Абсолютно същото става и в обратната посока – от него към теб. А проявленията са: очаквания, разочарования, упреци и т.н., и т.н.
В тази връзка думите на Ошо идват като мехлем за душата, успокоявайки неспиращите ни търсения. Носят мъдростта и спокойствието, които можем да усетим дълбоко в себе си. Същевременно ни карат да се чувстваме леки и извисени, просто защото ни връщат към истинската ни същност.
Ето ги и тях:
"Това е една от най-големите мистерии, пред която се изправя всеки обичащ: няма начин влюбените да изоставят странността си, непознатостта си и разделението помежду си. Всъщност цялото функциониране на любовта се заключва в това, че двамата трябва да са полярни противоположности. Колкото по-далеч един от друг са, толкова по-силно се привличат. Тяхната изолираност е и тяхната привличаща сила. Те се приближават много близо един до друг, но никога не стават едно.
Приближат се до такава степен, че почти се усеща как още една стъпка и ще се слеят. Но тази стъпка никога не е предприета, не може да бъде предприета от чиста необходимост.
Точно обратното, когато се приближат един до друг, моментално започват да се раздалечават отново, отивайки по-далеч един от друг. Защото когато са много близо, тяхното привличане е изгубено, започват да се карат, да си натякват, да са зли един с другиго. Това са начини да се създаде разстояние отново. А когато разстоянието отновое налице, веднага започват да се чувстват привлечени. Така това продължава като ритъм: приближават се, отдалечават се, приближават се, отдалечават се.
Налице е копнеж да бъдат едно, но на ниво биология, на нивото на тялото, единението не е възможно. Дори когато правят любов, не са едно, разделението, разграничението на физическо ниво е неизбежно.
Казваш, че напоследък си започнал да осъзнаваш, че дори човекът до теб е непознат за теб. Това е добре. Това е част от нарастващо разбиране. Само детински мислещи хора смятат, че се познават един другиго. Не познаваш дори себе си, как можеш да смяташ, че познаваш любимия си?
Нито любимият ти се познава, нито ти познаваш себе си. Две непознати същества, двама непознати, които не знаят нищо за себе си, се опитват да се опознаят – това е безполезно упражнение. Обречено е на неуспех, няма как да не доведе до фрустрация.
И затова всички влюбени са ядосани един на друг. Мислят, че може би другият не ги допуска до личния си свят. "Той ме държи на разстояние." И двамата продължават да мислят по същия начин. Но не е вярно, всички оплаквания са погрешни. Просто не разбират закона на природата.
На нивото на тялото, можеш да се доближиш до някого, но не и да станете едно. Само на нивото на сърцето е възможно това – но само за момент, не постоянно.
Няма нужда да ставате едно. Просто трябва да откриете, че не е необходимо.
Казваш, че въпреки това изпитваш силен копнеж да преодолеете разделението помежду ви. Ако продължаваш да опитваш на физическо ниво, ще продължаваш да се проваляш. Копнежът просто показва, че любовта има нужда да отиде отвъд тялото, че любовта иска нещо по-високо от тялото, нещо по-велико от него, нещо по-дълбоко.
Дори срещите лице в лице макар и сладки, макар и безумно радостни, са все пак недостатъчни, защото се случват само за момент и после отново непознатите са непознати. Освен ако не откриете света на същността, няма да бъдете способни да изпълните този копнеж да бъдете едно А странният факт е, че в деня, в който станеш едно с любимия си, ще станеш едно и с цялата Вселена."
