цветно

Оставете хората да вървят по собствения си път

Снимка: pixabay.com

Да осъждаш околните изглежда естествено, защото става инстинктивно и все едно е част от еволюционния ни процес. Дори най-умните, красиви и в същото време богати хора не са пощадени от критиката.

Някъде там са наложени едни стандарти. Не се знае кой ги е наложил, но целта им е ясна – трябва да ограничават всичко, което е извън тях, и по този начин оформят т.нар. групов натиск.

Критикуващите твоя избор и поведение рядко се интересуват както провокира действията ти и как да ти помогнат, понеже човек не е нелогично същество. Всички реакции (съзнателни и несъзнателни) са продукт на събитията в живота ни. И когато критикуваме, ние изваждаме тези реакции наяве.

В себе си сме затворили куфари от негативни емоции, които имат нужда от споделяне. И ето защо скандалните риалити предавания се пласират. Те са канал, по който ги пускаме да изтекат. Но докато плюем по другите, не си даваме сметка, че всъщност плюем по себе си.

Когато Сузи обсъжда Сали, това говори повече за Сузи, отколкото за Сали. В психологията определят тези действия като проекция, или забелязваме само онези качества, които самите ние притежаваме.

Огледалният принцип дава смисъл на тези вечни нравоучения, защото те всъщност са много полезни, но не за да се намесваме и да сочим с пръст другите. Ако обърнем този пръст към себе си, цялата тази критика ще резонира с вътрешното ни състояние и ще извади големите ни страхове наяве.

С други думи, когато критикуваме другите, критикуваме себе си заради емоции или сфери, в които се смятаме за пълен провал. А може би и защото сме били критикувани заради същите недостатъци, в които сега обвиняваме околните. Така че какво толкова ви притеснява?

Егоистите? Защо се страхувате от личните си желания и правото на автономност?

Простаците? Защо се страхувате да грешите и да бъдете невежа?

"Кифлите"? Защо се страхувате да привличате вниманието с външния си вид?

Защо се страхуваш от егоиста в себе си, от простака и "кифлата" и се стремиш да ги смачкаш? Кой и кога ти наложи щампите, че грижейки се за интересите си, незнанието и наивността или вниманието към външния вид са отвратителни?

Естествено не е нужно да се борите със съзнателните си инстинкти и да вървите към другата крайност. Но би могло да ги разглеждате като нова опция. Отрежете си парче от нея, щом емоциите ви са привлечени.

Критикуването не е преценка дали ти харесва или не. Това е клеймо, което лепим върху хората, които не познаваме. Обвинение за това, че са отгледани в семейство, различно от нашето и че не приличат на нас. Но как може да очакваме от човек, израствал и възпитаван при различни обстоятелства, да е идентичен с нашия характер. Все едно му казваме, че емоциите и спомените му не са важни. А те са.

Никой няма да се промени към по-добро, ако непрекъснато го критикуват. И ако наистина си толкова всезнаещ, защо не решиш всички глобални проблеми? Защото не си. Ти си една несъвършена личност със своите недостатъци, които знаеш, че се виждат и не можеш да го приемеш. Влагаш всички усилия в старание да ги скриеш от сцената като насочиш прожектора към слабостите на другите.

Ако един човек се промени заради вас, може ли да бъдете отговорни за това, което създавате. Може ли да гарантирате на този човек, че няма да допусне грешки и че няма да бъде наранен? Може ли да обещаете, че вашият опит и съвети ще бъдат валидни във всяка една ситуация? Едва ли.

Приемането на различното не е примирение, а толерантност, чрез която казваме: Знам, че не си идеален, но никой не е. Хипотетично често се поставяме на чуждото място, но само за да изтъкнем в какво сме по-добри.

Не можем да влезем в друга кожа, освен в своята собствена. Не можем да живеем живот, освен своя собствен или да гледаме на света през различна позиция. Затова каузите за "поправяне" на другите са безсмислени.

От друга страна обаче, може да използваме това, което демонстрират, за да балансираме качествата в себе си и да вървим към прогрес.

Предстоящи събития

Мисъл на деня