цветно

Оставете ме да бъда реалист!

Снимка: pixabay.com

Напоследък непрекъснато се сблъсквам с хора, сложили своите розови очила, и толкова забравили в каква реалност живеем, че чак ми изглеждат някак глупаво на този фон. И не, не мисля, че има нещо лошо в това, по-скоро лошото е, когато те се опитват да налагат своето "позитивно" мислене на всички около тях и да лепват етикети "негативен" на хора, които не мислят по техния начин.

Истината е, че медиите ежедневно бълват послания за позитивното мислене от години насам. Те направиха милиони с издания като "Тайната" и "Силата на позитивното мислене". Естествено е хората да започнат да мислят, че като направят подобна промяна, нещата в живота им ще се подобрят. Редовно четем и за като по чудо изцелени хора, които са го постигнали само с позитивно мислене (дали без лекарства?).

Ще си кажете "Супер, нека", но на мен ми прилича на масово промиване на мозъци. Струва ми се, че както любовта е сляпа, така и това позитивно мислене ни прави емоционално слепи. Излиза, че трябва да се насилваме да бъдем щастливи във всеки един момент от живота си, защото така привличаме щастие, защото така е прието, и защото така другите хора ще ни харесват повече. Тоест, независимо какво е вътре в нас, ние трябва да сложим една маска на вечно щастие от страх да не би да предизвикаме негативизъм в живота си по какъвто и да било начин.

И все пак, забелязали ли сте, че въпреки позитивното ви мислене всеки ден и всеки час, някакви неприятни неща все пак ви се случват от време на време? Интересно защо. Може би защото никога не можем да повлияем на реалността си 100% и е редно да приемем този факт, който това позитивно мислене отрича. Просто има прекалено много фактори, които влияят на нашия живот и е хубаво дa направим разликата позитивно мислене 24/7 и приемане на фактите с позитивизъм. Не можем да избягаме от реалността, но можем да я направим по-приятна. Това е основният извод, с който трябва да затворите поредното книжле от серията. И повярвайте ми, това ви го казва човек, който е изчел доста от тях.

Пиша това, защото не искам да се чувствам виновна, че днес ми е тъжно. Не искам да ми бъде лепнат етикет "негативна", защото вчера светът ми е бил черен поради някаква причина. Искам да бъда свободна да изразявам своите емоции без да бъда съдена за тях. Но най-вече искам да бъда разбрана правилно – аз съм реалист и живея живота си, изпитвайки и мислейки за всяка емоция, която той ми поднася. Аз се уча от нея и се подготвям за бъдещето, ставам боец, защото, повярвайте ми, и най-позитивните хора имат негативни моменти. Но нима наричаме геройство да ги крием и да ги замаскираме? Нима наричаме негативни хората, които открито показват своето отчаяние или мъка понякога? Това ли е всичко, което виждаме в един такъв човек, толкова бързо ли забравяме всички негови усмихнати моменти?

Животът има възходи и падения и позитивното мислене няма да ви спаси от вторите. То просто ще ви накара да ги преодолеете по-лесно. Негативните емоции и преживявания са част от пътя ни и уроците ни на тази земя. Няма защо те да бъдат отричани и крити, напротив, те ни сближават, когато бъдат разбрани правилно, те ни правят по-силни, по-мъдри, по-смирени и по-израстнали духовно.

Затова следващият път, когато видите "негативен" човек, не го избягвайте, а се замислете какво го е направило такъв. Вдъхнете му кураж чрез своята емпатия, вместо да го съдите и съжалявате. Може би този човек има на какво да ви научи, може би той ще бъде вашата упора утре, когато вашия свят е объркан и смутен, защото това неизменно ще се случи. Именно в това се състои красотата на човешките взаимоотношения в моментите, когато не всичко е любов, не всичко е цветя и рози.

Будистите казват "Надявай се на най-доброто, очаквай най-лошото". Животът наистина е непредсказуем, хубаво е да сме подготвени и за двете. Трябва да сме балансирани, а балансът е съотношение на две величини, той не съдържа само щастие и усмивки. Не се чувствайте виновни да се отдадете на тъгата и болката си понякога, защото чрез тях човек израства духовно. Опитайте се да преодолеете ревността, гордостта и завистта не чрез позитивно потискане, а чрез споделяне и търсене на начини за надрастването им.

Розови очила? Не мисля. Аз виждам света, такъв какъвто е – понякога прекрасен, понякога ужасен. Ще ме извинявате, позитивни братя и сестри, оставете ме да бъда реалист!

Cъбития

Мисъл на деня