цветно

Остров Лимнос - скритата перла на Егейско море

Снимки: личен архив на автора

"Лимнос, най-обичаната суша." - Омир

Остров Лимнос (Λήμνος,) се намира в Егейско море. Кръстен е на богинята Лимнос, а Артемида е била закрилница на острова.

Площта му е около 500 квадратни километра. Тук не вали, дори и през зимата, усеща се сухостта на въздуха, почти няма гори и почвите са песъчливи и слабо плодородни.

Типичните за Гърция маслинови масиви не се срещат, с малки изключения, на единични дървета по дворовете в селата. Хората гледат кози и овце, кошери с пчели и дребни домашни птици. 

През острова са минали много народи – синти, критяни, минойци, венецианци, генуезци, турци. Казват, че демокрацията се е родила на остров Лимнос.

Наричат Лимнос "Заешкият остров" - заради милионите диви зайци, които си живеят необезпокоявани сред чукарите. Има ловни дружинки в почти всяко село и зайците са предмет на много вицове и весели случки, особено на маса, на раздумка с чаша бял лимноски еликсир. Виното е като запазена марка на острова и се цени от познавачите в цяла Гърция.

Главен административен град и столица на острова е Мирина, където се намира централното пристанище, руините на византийския замък, построен през 1186 година, уличките с кафенетата и ресторантите и кипи оживен социален живот.

Мудрос е другото по-голямо селище, което също има пристанище и някои от фериботите акостират там.

Остров Лимнос има добра и поддържана пътна мрежа и лесно може да преброди с кола. Цената на бензина е завишена, поради факта, че нефтопродуктите се доставят от континента.

Островът е типичен, както си го представя човек, който винаги е живял на континента. Тук това понятие "континента" има друга стойност и някак свикваш с разграниченията помежду им. Например, голяма част от плодовете и зеленчуците се докарват от континента, защото на острова не виреят, заради липсата на вода.

Местните живеят просто, близко до морето и природата. Обичат живота и му се наслаждават винаги, когато могат. Познатият ни гръцки социален режим се усеща така - вечер таверните са пълни с млади и енергични гърци, докато сутрин, много рано, около 6-30 - 7 часа, възрастни мъже сядат на раздумка в същите тези таверни и си пият кафето мудно и с табиет.

Жени и момичета по кафенетата през деня няма. Вечер излизат, но са със семействата си или с приятели. Сама гъркиня не видях да яде сладолед или да пие кафе, където и да е по острова, въпреки 21-вия ни век и членството на Гърция в ЕС, НАТО и ООН. Това е положението и ако която нашенка понечи да се омъжи за грък от остров Лимнос, да си го знае!

Риболовът е основен поминък по крайбрежието и в по-малките населени места. Наблюдавах рибарите как излизат с моторните си лодки, много рано сутрин в морето и когато слънцето вече е готово да събуди туристите, те са се прибрали с улова за деня – дребна риба, гаврос и малко по-едри, както и миди.

Оказа се, че калмарите и октоподите, които се сервират по таверните в така вкусните порции с лимон и зехтин, пристигат с доставка замразени от континента.

Местният лимноски "Фейсбук" работи безупречно, дуварната информация е бърза и всичко за всеки, дори и за новодошлите се знае веднага. Отношенията между хората са патриархални, всеки си знае мястото и работата.

Има уважение и култура на поведение, взаимопомощ и съпричастност. Харесаха ми възрастните рибари, които поздравявах сутрин рано, докато си правех кроса покрай лодките им и те ме заговаряха ведро и изпращаха винаги с благословия, да ми е хубав деня.

Храната на остров Лимнос е вкусна и проста, истинска. Хлябът им, особено когато е топъл, мирише божествено и ме връща в детството ми, когато остарелите, но чевръсти ръце на моята баба, правеха такъв уханен хляб.

Един комат, намазан с козе масло и полят с две лъжици мед от мащерка те праща в рая. От друго няма нужда, сякаш звуците на природата се скупчват на масата протяжно, за да ми покажат, че щастието е в малките, неподозирани неща, които правят голямата, величествена картина.

И обезателно допълнено с една малка чашка бяло вино "Амбелоеса", местен сорт мускат, известен с вкуса си на вълшебно питие.

Животът на Лимнос се описва с няколко семпли неща - слънцето, жарко и ценено, като 24-каратов златен диск, толкова прозрачната и синя, но леко студена морска вода, ситният, топъл и бял пясък и песента на морните певци, които работят в жегата.

В миг усетих, защо големият Никос Казандзакис е имал късмета, великолепно да слива природата и думите в образи, опиянен точно от тази простота. Е, аз не се равнявам по него, само разбрах от къде е черпил вдъхновението си и защо думите му парят като истина.

Рибената чорба на Лимнос е великолепна, особено в таверната на Петрос, на порта в Мудрос. Тя е гъста, с цяла риба, на която не е махната главата, много зеленчуци и поръсена с местни меродии. Подправена с много лимон, предизвиква небцето да алегоризира.

Силната й миризма, привлича котките от съседните къщи и те се редят около масата с надеждата нещо да падне и за тях. Е, давам им главите и костите и накрая всички остават доволни от пиршеството. 

Сиренето калатаки от козе мляко е много вкусно натюр, а запечено в кора за баница и полято със зехтин е чудесно мезе за ципура или за изстудено узо.

За остров Лимнос се разказват много легенди, особено от местните, които с гордост прибавят към древните истории и нещо от себе си, за да ги направят по-автентични. Говори се, че тук са акостирали Аргонавтите, острова е посещаван от плеяда богове – Зевс, Хера, живял е Хефест (Вулканът) – богът на огъня, омировият Ахил поправял корабите си в закътано пристанище, а пирати криели плячката си в пещери, в непознати заливи.

На слизане от ферибота, когато стъпих за пръв път на острова, очаквах да видя тълпи от бежанци, онези смугли, мургави арабски и африкански младежи, които нарамили съдбите си, с риск за живота и здравето си, се качваха от недалечния турски бряг на малки и опасни гумени лодки и бързаха да стигнат остров Лимнос, за да станат европейци.

Защото Омир е казал за Лимнос, че е "най-обичаната суша", но повечето от нашествениците едва ли са знаели тази сентенция, преди да се насочат насам. За моя изненада, не видях никой. Само добре оборудвани военни сили, които внимателно следяха за положението на острова.

Фериботът бе пълен с българска регистрация автомобили. Много нашенци са си купили летни вили из острова, а други си наемат къщи и прекарват по месец-два, отдадени на магията на Лимнос и природните му предизвикателства.

За туристите на остров Лимнос са интересни дюните, наречени Пахес Амдес ("Дебелите пясъци", в превод от гръцки език), наподобяващи Сахарската пустиня. Имат площ около 70 дка и са защитен природен парк. Намират се в северозападната част на острова.

Когато стигнах там, очите ми виждаха само пясък, тук-там някое пясъчно цвете и няколко стрелкащи се малки гущерчета.

Морето е на приблизително 4-5 километра и усещането е особено. Ако си носиш шейна, можеш да се пуснеш по пясъчните наклони и да изпиташ какво е да си в пустинята на пързалка. Но пясъкът е горещ и жаждата за студена вода те кара да се размислиш.

Гледката и преживяването си струват карането до дюните. Мястото не е добре обозначено с табели по пътя, не се открива лесно и се налага да се пита за посоката.

На Каспакас, близко до Мирина, морската вода така е издълбала скалите, че е образувала умалени двойници на фигурите от Великденските острови. Мястото е приятно, морето е с прозрачна синьо-зелена вода и има плажен бар - Raratonga Beach Bar, с бира на корем.

В местността Какaвиотиса, сред скалите, които се обитават от диви кози, се намира интересна скална църква. Подобна е на нашите скални църкви в Бесарбовския манастир "Свети Димитър" и в манастира "Свети Архангел Михаил" в село Иваново, край Русе.

Различното е, че храмът е открит и небето е неговия покрив. Църквата носи името на Божията майка и се намира в една пещера. Основана е преди много години от монаси, бягащи от турците и търсещи спокойно място за молитви.

Пещерата става изолирано християнско светилище. Намира се сред скали с причудливи форми, в които сякаш живеят боговете, на една ръка разстояние. Можеш да им кажеш всичко шепнешком и те ще доловят думите ти. Според легендата майката на Исус Христос живее там и знае как, с какво и на кого да помогне.

Стръмна каменна стълба води до варосаната в бяло обител, в която са подредени стари икони. За богомолците е оставена книга, за да може всеки да запише какво чувства на това място. А то е изпълнено с много тайнство, долавя се свещеното неизказано.

Днес църквата се поддържа от местно семейство, което срещнах по пътя на връщане и ги поздравих. Обикновени хора, те носеха на гръб, по козята пътека, вода и пълни чанти с провизии, църковни предмети и свещи. 

Пътят до църквата е асфалтиран, последните няколко километра е черен и завършва с паркинг. Самата пътека от паркинга до обителта е средно стръмна и е с дължина около километър и половина.

Островът предлага отлични условия за всякакъв вид морски спорт, яхтинг и плажуване, има около 50 прекрасни плажа, със ситен бял пясък и прозрачна вода. Наблюдава се по-ниска температура на водата на Егейско море, заради морските течения около острова.

Тук е раят на уинд и кайт сърфистите, като най-популярното сърф училище на острова е българско – Kite Club Anemoi, easy-surf.com.

До остро Лимнос се стига по няколко начина: 

1. С кола - от София до Кавала е 325 км. След това с ферибот, от Кавала до Мирина, остров Лимнос за около 3.5-4 часа морско пътешествие. Има възможност да се вземе ферибот от Атина или от Солун. Фериботи има всеки ден, това е сайта за покупка на билети - hellenicseaways.gr.

2. Със самолет – от София до Солун или от София до Атина и след това с вътрешен полет до летище Limnos International "Ifestos", което се намира почти в центъра на остров Лимнос. От Солун до остров Лимнос полетът е 35 минути, а от Атина – 45 минути. През летния сезон има и чартърни полети, които летят директно от София до острова.

Предстоящи събития

Мисъл на деня