цветно

Остров Мавриций като капсула на живота

Ако Мавриций те посрещне с дъга, още по-силно е усещането за присъствие в чисто пространство между земята и небето. Дъга на острова може да се види често - над планините и захарните плантации, над рибарските лодки и храмовете.

Мигновено я приемаш като символ на надеждата, не като обикновено природно явление. А надеждата е, че зелената педя земя в Индийския океан източно от Мадагаскар ще си остане специална.

Мавриций е място с райски плажове, луксозни хотели и голф игрища, но той е преди всичко земя на изключително мили и доброжелателни хора, а също и дом на редки видове растения и животни. 

Тук образът на изчезналата птица Додо не само не е забравен, но е навсякъде - от сувенирите до изображенията върху официални документи. Историята на кроткото и доверчиво еднометрово създание, заличено само сто години след стъпването на хора на острова след 1500-та година, е нещо като завет за грижа към природата занапред.

Паркове и резервати пазят местни и пренесени растителни и животински видове. В Мавриций е една от най-старите ботанически градини в света, с над 600 различни растения, сред които талипотовата палма, която цъфти само веднъж в живота си. Малко по-на юг, в парка Касела могат да се видят характерни за Африка животни.

В Блек ривър горджес векуват редки ендемични видове. Сред тях е дървото на Додо. Смята се, че главно птицата е помагала за разпространението му, затова след изчезването й почти напълно си е отишло и то. Смята се също, че опитите на съвременната ботаника са увеличили популацията му. Международни организации помагат и за умножаване на невидяния никъде другаде по света розов гълъб

Голяма част от горите на вулканичния остров отдавна са превърнати в плантации със захарна тръстика, тя е един от основните източници на приходи на страната. Захарта е с много високо качество и изцяло се изнася, а за вътрешна консумация се внася по-евтина. Хотелите също стават повече.

Въпреки урбанизирането на девствени територии обаче, природата на по-малко от 1900 квадрати километра си остава концентрирана във възможно най-разнообразни форми - от гори с реки, езера и водопади до тропическите градини.

За разлика от много места по света, тук все още са възможни разходки по почти безлюдни плажове, на които най-приятният чадър е кокосовата палма. Вечер звездите са ярки като на моряшка карта, а Млечният път изглежда на едно протягане разстояние.

На всеки час под прозореца разцъфва цвете. В магазина казват, че найлонови торбички няма. А още на летището си предупреден, че за внасяне на наркотици се полагат до 60 години затвор.

Новопостроени бизнес сгради покрай перфектните пътища подсказват за бъдещето на една от най-стабилните икономики в Африка, но при всяко положение ти се иска да вярваш, че райският остров няма да потъне в глобализацията. Мултикултурната многорасова нация на Мавриций - по-малко от милион и половина души, не само е развила до съвършенство мира и хармонията в съжителството, но е избрала образованието за един от приоритетите си.

В градовете на всяка крачка могат да се видят деца в красиви ученически униформи. На тях се разчита да развиват независимата (от 1968 г.) страна в бъдещия свят. Образованието до 16-годишна възраст е безплатно (също и транспортът до училищата) и задължително. След това учениците на острова имат избор от колежи, университети и институти.

Заради завинаги изчезналата Додо и заради избора на местните хора, Мавриций продължава да съществува като капсула на живота във всевъзможните му форми.

Затова докато летя в тъмното над Африка, където се събуждат за нощните си скитания животни и птици, си мисля, че това, заради което си заслужава да се прекоси екватора, не са само белите плажове.

Снимки: личен архив на автора

Мисъл на деня