цветно

Остров Самотраки

Снимки: Личен архив на автора

След една изключително добра и запомняща се поредица от приключения в българските планини, сред които традиционно не пропуснахме и Странджа, дойде ред и на дълго сънуваната и мечтана планина Саос на остров Самотраки.

ДЕН I

Животът на островите винаги е бил свързан с фериботите. Приближавайки пристанището на Камариотиса - сърцето на Самотраки, наблюдаваме особено оживление, което, по един заучен начин, затихва така, както е започнало.

Докато фериботът маневрира на пристана, от всички възможни посоки се стичат пикапи, триколки, мотори и пешеходци. Едни очакват багаж, други - гости. Трети ще изпращат нещо към континенталната суша. Четвърти просто се наслаждават без да правят нищо. Самотраки е една голяма душевна наслада. Всъщност е насладата, в търсене на която сме дошли и ние.

Почти трите часа на вода преминават неусетно в напичане на слънчевата палуба на кораба, в хранене на гларуси и в епични планове за предстоящите дни. Гледката към скалните висоти на Тасос и Атон поражда в мен сладкото предчувствие, че Самотраки е едва началото на една хубава поредица от върхове, които ще бъдат изкачени в следващите няколко месеца.

Самотраки е впечатляващ с много неща, но може би първото, което вижда и всеки турист, е внушителната планинска гръд на планината Саос, която се извисява на 1611 м. над морското равнище. А неголямата площ на острова създава усещането за нещо наистина грандиозно. Съвсем скоро предстои да се уверим в твърденията, че Саос е изключително дива и труднодостъпна планина.

Малко факти: името на острова означава Висока Тракия (от древногръцки), но също се свързва и с тракийските племена, населявали сушата в античността. Римляните са обитавали Самотраки, възпозлвайки се от лековитите горещи минерални извори в градчето Терма, на северния му бряг.

Природата на острова е изключително девствена. Повече от 80 % от площта му попада в Натура 2000. Животинските и растителни видове, които са защитени, са стотици.

Слизайки от ферибота, попадаме в един не толкова забързан свят. По-спокойно е от континента. Животът тук наистина тече с друг ритъм. Сядаме край морето, за да похапнем, след което ще се отправим на път. Ветровитият северен бряг ни прогонва сравнително бързо. Потъваме из тесните улички на Камариотиса. Едно от първите неща, които правим, е да си купим хляб местно производство. Неповторим е.

Да разгледаме!

Още прекрасни пътеписи и снимки от Александър Караджов може да видите на: alexanderkaradzhov.bg.

Предстоящи събития

Мисъл на деня