цветно

Освободи своя мозък: значението на умствената хигиена

Снимка: Olichel / Pixabay.com

В новата си книгата "Освободи своя мозък" Идрис Аберкан, специалист по когнитивни невронауки, търси път през затлачения ни с несъществена информация, остарели разбирания и устойчиви предразсъдъци и манипулации мозък, така че да го използваме по най-добрия начин.

В четири поредни материала ви представяме неговите съвети за освобождаване на мозъка и разгръщане на личния ни потенциал:

1. Практикувайте кристалнобистра субективност

Учителят суфи Али Н’Дау твърди, че тя е в основата на всяка форма на духовно развитие (в значението, което невронауките придават на думата "дух": "ментален живот").

Идрис Шах също дефинира духовната практика като "психоантропология". Други, като Гурджиев, призовават за "обръщане към себе си", докато дзен­будизмът казва просто "да наблюдаваме ума си" – практика, която на японски се нарича "шикантадза" (只管打坐).

Съвременните невронауки по научен път са установили определени въздействия на медитацията върху съзнанието. Без да навлизаме в тънки детайли, можем да твърдим, че правилното прилагане на гимноетиката ни дава възможност да наблюдаваме работещия мозък, да улавяме отклоняванията, ограниченията и автоматизмите му, неговите обусловени от зависимости реакции.

Така ще можем да разпознаваме неговия субективизъм и илюзията за обективност, които той постоянно подхранва.

Да практикуваме кристалнобистра субективност означава да умеем да измиваме ума си и да го привеждаме в състояние на абсолютна голота. Да, нашата умствена хигиена е много лоша. Изобщо не осъзнаваме своите неврози, фрустрации, озлобления, схемите и автоматизмите, на които сме подвластни.

Тези психически нечистотии замърсяват психиката ни, както потта и кирта мърсят тялото ни. Те сковават живота, възприемането ни за реалността и особено самооценката и отношението ни към другите хора.

Знаем, че е здравословно редовно да почистваме тялото си, но все още не чистим редовно и със същото усърдие психиката си.

Колко човешки същества мислят, учат, действат и живеят с хронично умствено замърсяване, без да си дават сметка за това – защото вонята на тази мръсотия е доловима само за сетивата на просветения човек?

Възможно е всички неволи на човечеството да бъдат преодолени с ментална хигиена, с най-обикновен "душ за нервите".

Иначе неврозите на отделните индивиди могат да се концентрират и да се проявят като неврози на държавата (проявите на национализъм като част от тази патология са от най-смъртоносните примери).

Не по-малко коварно, макар и в по-малък мащаб, замърсяването на нервните системи на големите градове също е източник на широко разпространени ментални нечистотии: шум от двигатели, натрапчиви светлини, задръствания – всичко това хронично затлачва психиката ни.

Щом можем да вземаме душ, преди да си легнем, защо не го правим и по отношение на психиката си?

Някои форми на замърсяване на ума се поощряват и възнаграждават от държавата, властите, институцията или колегиалната общност. Възможно е родителите да го предадат на своите деца, учителите – на учениците си.

Ала както обществените мерки за хигиена изкорениха маларията в много страни, със сигурност ще дойде ден, когато ще бъдат изкоренени болести, които днес са смятани за нелечимо фатални поради единствената причина, че така работи субективното обществено здравеопазване.

Ако телесната хигиена за нас е очевидна необходимост поради това, че познаваме работата на нашето тяло, не толкова осъзнати сме по отношение на собствения си ум и собствената си психика.

Точно това е кристалнобистрата субективност – да се учим да осъзнаваме психоменталния си живот и да превърнем това в своя втора природа.

Мисъл на деня