Открий ме, времето ще си отива без теб
От Енис Рами
Открий ме
Времето ще си отива без теб.
Неусетно.
Ще спира, ще почва.
Ту тук, ту там.
Наникъде ще е животът.
Пътища съдбата ще предлага,
Само единия твой път ще забрани.
Без начало, без край.
Да тръгнеш не ще можеш.
А само него ще виждаш.
Без теб, без мен ще живееш.
Деня ще загубиш.
Нощта не ще познаеш.
А времето ще се лее ли, лее.
А ти в бездната на отсъствието ми,
без вход, без изход,
ще вървиш напред,
с поглед назад отправен.
Към мен, към спомен забравен.
Но не ще ме има там.
От чудеса ще си заобиколен,
а не ще ги забелязваш.
А аз... аз ще те търся навсякъде,
но не ще те намирам.
Милиони светове ще обиколя,
милиони години ще изхабя.
С едничката цел, теб да намеря.
Времето неуморно ще си тече.
Безспир.
Ще го проклинам вовеки,
защото така и не ще те откривам.
И ден ще дойде,
аз без сили,
изкачила поредния връх,
ще седна на камък студен
и ще погледна красотата пред мен,
ще поема дълбоко дъх
и най-после ще се откажа.
Ще осъзная, че понякога
няма смисъл.
Ще осъзная, че търсейки те,
съм те губила.
И себе си забравила.
Ще осъзная,че понякога
времето не ни е враг.
И така ще остана там.
Дом ще построя,
с времето ще се сдобря.
Ще те чакам там,
където времето ще е спряло.
Ще го оставя то да реши
дали ще тръгнеш насам.
Към мен.
Ще се надявам
да прати знак към теб.
А ти ще го познаеш ли?
Ще видиш ли пътя?
Ще ме откриеш ли някога?
Енис Рами
