Отново е декември. Отново се питаш кога мина една година
От HighViewArt
Отново е декември. Отново се питаш кога мина една година. Замисляш се какво постигна този път и докъде стигна.
Сбъдна ли мечтите си? Проведе ли онези разговори, от които толкова те беше страх? Опозна ли себе си?
Загуби ли някого, когото обичаш? Намери ли си някой да те обича с всичките ти недостатъци? Направи ли онова пътуване, за което постоянно говориш?
Прости ли първо на себе си? Успя ли да дадеш всичко от себе си поне един път? Направи ли нещо, от което те е страх? Намери ли си ръка, която да стискаш всеки път щом те заболи?
Намери ли си рамо, на което да плачеш? Намери ли очи, които да търсят само теб? Намери ли сърце, което да бие само за теб? Сбъдна ли мечтите си?
Аз съм добре, любов...
Намерих опора, намерих човек, който ме кара да се смея, докато ти само ме разплакваше. Измина една година. Една година без теб.
Обещах да се интересувам за теб, но ти никога не обеща да отговориш на тези думи, любов.
Зима е... знаеш, че сега е любимият ми месец. Къде си? Обещавам да не те забравя, но повече няма да бъда около теб. Ще бъда далеч, но няма да забравя очите ти.
