цветно

Пабло Неруда: Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ

Снимка: pixabay.com / julianedk

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ –
да напиша например: "Нощта е звездна и трептят сините
далечни звезди."

Нощният вятър обикаля небосвода и пее.
Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Аз я обичах и понякога тя също ме обичаше.

В нощ, като тази, я имах в прегръдките си.
Целувах я толкова пъти под безкрайното небе.

Тя ме обичаше, понякога и аз я обичах.
Как бих могъл да не обичам нейните нейните големи,
взрени очи.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ,
мислейки че вече не е моя. Чувствайки, че съм я загубил.

Да слушам необятната нощ, още по-необятна без нея.
И стихът пада в душата, както росата в полето.

Какво от това, че моята любов не би могла да я опази.
Нощта е звездна и тя не е до мен.

Това е всичко. Далече някъде някой пее. Далече.
Моята душа тъгува за това, че я изгуби.

За да я приближа до мен – погледът ми я търси.
Сърцето ми я търси, но тя не е до мен.

Същата нощ, която прави същите дървета бели.
Ние от тогава не сме същите.

Вече не я обичам, това е ясно, но колко я обичах.
Гласът ми търсеше вятъра, за да докосне слуха й.

От друг. Ще бъде от друг. Както преди – от моите целувки.
Нейният глас, нейното светло тяло. Нейните дълбоки очи.

Аз не я обичам, така е, но може би я обичам.

Колко къса е любовта и колко дълга забравата.

Защото в нощ, като тази, я имах в прегръдките си
и моята душа сега ридае, защото я загубих.

И ако това е последната болка, която тя ми причинява –
това са последните стихове, които за нея пиша.

Автор: Пабло Неруда

Превода от испански: Виолета Бончева.

Предстоящи събития

Мисъл на деня