Пътуване в обществен транспорт, без да оставяме незабравими спомени на околните
От Зоя Хубчева
Пътувам с обществен транспорт за обучение, за което имам високи очаквания, съответно съм с приповдигнат дух и готова за получаване на нови знания. След което се озовавам в редица ситуации, за които не съм подготвена психически, но преодолявам непоклатимо!
6:30 сутринта всички сме "свежи", някои гледат в една точка, други пият вече второ кафе в опит да се събудят, трети са се отказали и вече дремят на седалките. Шофьорът на автобуса проверява билетите и тогава идва събуждането! С познатата на всички миризма на мачо, казваш си "случва се", след като си вече напълно буден.
Пролет пукна, цветята цъфтят, температурите растат. Вие сте със зимните ботуши и решавате, че няма проблем да си събуете обувките, за да ви "подишат" краката. Това автоматично ограничава дишането на поне две съседни седалки, поради пролетния аромат, идващ от краката ви! Започва се едно въртене по седалките на околните и проверяване дали случайно прозорците не се отварят! Ако се надявате, че само вие самите го усещате, голяма заблуда…
Телефонът ви звъни, познатата мелодия от мобилно приложение за безплатни разговори, "личен" разговор с вашата приятелка, с която смятате, че е належащо да направите разбор на вчерашния ден, ОК няма лошо. Тогава включвате високоговорителя на телефона и започва оживен разговор, на който са въвлечени като слушатели половината автобус, които се опитват усилено да не слушат личния разговор за съседката и дъщеря ви… и се започва едно гледане в телефоните в опит да се избегне неловката ситуация.
Вие и вашият събеседник водите разговор на съседни седалки, но не след дълго разговорът се разгорещява и тогава всички вече знаят колко е гаден шефът и какви некадърници са колегите. Отново разговорът е "личен".
Гладен сте, хапва ви се нещо. И тогава решавате да чоплите слънчоглед от шумуляща торбичка, който сте си закупили целенасочено, за да запълни времето на дългото пътуване. Тук вече някои хора с по-слаби нерви сменят седалките си с три реда назад. Слава богу, че автобусът не е пълен.
Вечерта преди вашето пътуване сте решили да хапнете подобаващо чесън срещу пролетните вируси и за да засилите имунната си система. Оказва се, че има и изключително силно действие и срещу спътниците в радиус от две седалки. Отново добре, че автобусът не е пълен.
... Стигам до заветното място… изворът на знания. И очакванията ми са оправдани напълно. Пред мен стоят исполини на знанието в практически и теоретичен план. Хора с онази така трудно заслужена представка доцент доктор. Те разговарят и преподават с опияняваща лекота и финес. Всяка дума е точно на място и дава пореден щрих на картината, която рисуват с думи.
Понякога има хора, които като гледаш на фона на общата картина са точно на място. Светът е цветен, хора всякакви, но ние имаме нужда повече от тези, които са на правилното място и правят най-добре това, което могат. Има светлина в тунела!
Апропо това се случва по време на едно и също пътуване. На връщане нещата бяха прекрасни.
Пътуване в обществен транспорт, без да оставяме незабравими спомени на околните...
