Пътят към Себе си
"Всяка пътека е само пътека и няма да обидиш нито себе си, нито другите, ако я изоставиш, щом така повелява сърцето ти." - Карлос Кастанеда
Пътят към Себе си е наистина дълъг. И за да стигнеш до вътрешното си Аз, често поемаш в различни посоки. Пробваш. Наместваш се във времето. Пространството. Хората. Научаваш много. Превръщаш миговете в спомени. Трупаш опит. И неимоверно помъдряваш.
Но някъде там - по пътя, разбираш всъщност, че не това е твоята посока. Не това е пътят, който търсиш. Не чувстваш щастието, което трябваше да изпиташ. И че дори да ти коства много, непременно трябва да промениш посоката. Защото, ако останеш, би значело предателство към самия теб. И малка доза лицемерие.
Точно в тези моменти проговаря сърцето. То, което е винаги до теб. И което в трудни моменти ти напомня за себе си. Защото да мислиш със сърцето си, означава да обичаш.
Но колко много сили и смелост се изискват, за да смениш курса? Да завъртиш кормилото на 180 градуса? Да продължиш да вървиш нататък? Да не спираш да вярваш? И да се бориш? МНОГО.
Но истината е, че не можеш да намериш Себе си, без да изкачиш и най-горното стъпало. Без да изживееш това, което сам си си избрал. Без някъде по пътя да се убодеш на някой трън. Дори и с цената на някое и друго ожулено коляно... важно да изправиш глава и да продължиш напред. По друга пътека. Неутъпкана. Рискована. Но твоята... (поне до следващата промяна.)
Защото така повелява сърцето. И защото животът в крайна сметка е едно изумително пътешествие, в което сам избираш посоките.
Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.
