цветно

Пеньо Пенев: Човек е човек, когато е на път

Животът на Пеньо Пенев, наричан често "Поетът с ватенката", е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности.

Пеньо Пенев страда от хронична депресия (възможно е и биполярно разстройство), а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски.

Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.

HighViewArt.com подбра 10 любими цитата от Пеньо Пенев:

1. "Човек се ражда да даде другиму любов. Оня, който никому, дори на куче не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят, по-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него е родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората, те няма да го запомнят с добро. Такъв човек - по дяволите."

2. "Ако изгубиш пари – изгубил си нищо! Ако изгубиш чест – изгубил си нещо! Ако изгубиш вяра – изгубил си всичко!"

3. "Душата ми не е модерен ресторант, за да гуляят в нея разни дами. Не искам аз тъй гордия талант да похабя в разни лични драми."

4. "На тоя свят за мач и вкусничка чорба не съм дошъл!"

5. "Към бреговете на нови столетия ний сме едно поколение-мост!"

6. "Сам да бъдеш - така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно."

7. "Всеки огън гори догорява, викой извор во век не извира. Туй, което цъфти прецъфтява, туй, което се ражда умира."

8. "На гроба ми не слагайте вода
на онзи свят не искам да се мия.
И ако възкръсна от пръстта 
ще бъде само за да се напия..."

9. "Поетите умират млади."

10. "Митко! Приятелю стари и насъщни! Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан…" - тези думи Пеньо Пенев пише до своя приятел Митко Иванов на 27 април 1959 г. След тези редове той поглъща смъртоносна доза веронал.

Предстоящи събития

Мисъл на деня