цветно

Пепеляшка от плаката

Обичам да шофирам, особено в неделя и особено по празници. Градът е пуст и спокоен. Всички са се наврели по заведенията и охотно демонстрират не самотата си. Тук-таме по тротоарите се подмятат балони и хартийки във формата на сърца, изгубени от влюбените по-рано през деня. От витрините на магазините ми се блещят мечки, панди, пеперудки и гугутки – миловидни същества, целящи да трогнат редовия консуматор на fast food емоции.

Натискам газта, опитвайки се да избягам от масовата еуфория на плюшените сърца. Неусетно се озовавам на края на дългия булевард. Там отново ме чака любовта. Огромен, добре осветен билборд, предлага брак на някоя си Мария от името на някой си Ангел. Този Ангел ще трябва да е или патологичен ексхибиционист, или отчаян романтик. А може просто да се опитва да компенсира малкото си достойнство…

Шмугвам се в пряка вдясно от билборда. Надявам се, че любовта е подминала тъмните, разбити квартални улички, убежище на никому ненужни котки, кучета и човеци. Уви, съвсем не! Още в началото на улицата плакат приканва посетителите на заведение с тематично парти: "Любовта е всичко! Пепеляшка очаква своя принц!".

Свалям прозореца и оглеждам плаката. Черен фон, образ на Пепеляшка в порно вариант и розов надпис: Любовта е всичко…

Проклетата Пепеляшка! Само ако знаеше колко връзки е разбила, едва ли щеше така самонадеяно да си пробутва фалшивата история за магията и принца стотици години вече.

Любовта е всичко!

Всичко, всичко, всичко – крещя едновременно на Пепеляшка от плаката и на себе си.

Всичко, идиотке!

Страхове и надежди. Щастие и болка. Миг и вечност. Несъвършенство и цялост. Любовта е красива и противна. Даваща и изискваща. Отхвърляща и приемаща. Силна и слаба. Жестока и всеопрощаваща. Също като мен и теб! И не можем просто с лекота да я извадим от контекста на човешката ни същност, да я поръсим с пудра захар и да я поднесем в порцеланова чинийка – дългоочакван десерт след безвкусна вечеря.

Всичко!

Отново натискам газта. Пепеляшка от плаката ме е стиснала за гърлото и всеки момент ще ме удуши. Огромните й силиконови цици заемат пространството в купето и достъпът на кислород е минимален. Излизам с мръсна газ на големия булевард. Един светофар лежерно ми намига в червено, но не му обръщам внимание. Продължавам да шофирам, борейки се да запазя илюзиите си. Свалям прозорците на колата с надеждата да си поема глътка въздух.

След малко хватката на Пепеляшка от плаката се разхлабва. Усещам, че вече мога да си поема въздух. Спирам. Отново съм на същото място, откъдето започна среднощната ми разходка. Само че аз не съм същата.

Сърцето ми е разбито. Всъщност сама си го разбих. Изтръгнах го и метнах в циментовите плочки пред Пепеляшка от плаката, докато правех отчаян опит да спася егото си и да получа десерта.

Снимка: Kharis-art.deviantart.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня