цветно

Песимизмът или как сами разваляме всичко

Снимка: pixabay.com / enriquelopezgarre

Когато види в отражението си в огледалото някакви неприятни черти, човек се взира в тях и рефлекторно изразява негативното си отношение, вследствие на което всичко става по-лошо отпреди.

След образа и реалността в отражението постепенно губи блясъка си. Ето тъй слоят на света на отделния човек губи свежестта на краските си и става все по-мрачен и неуютен.

Престанете да "кълвете" на дразнителите – и те ще престанат да ви досаждат. Престанете да търсите проблеми – търсете решения.

Най-сетне, престанете да хленчите. След като промените отношението си към живота, у вас ще се появи твърдото усещане, че всичко върви прекрасно, а ще бъде още по-добре. Всичко просто ще бъде така, както трябва.

Тълкуване:

Склонността към песимистични очаквания изглежда непривлекателна отстрани. Настроение от рода на: "А, все едно нищо няма да излезе!" – прилича на садомазохизъм.

Песимистът получава извратено удоволствие, опива се от тежката си съдба: "Светът е толкова лош, че повече няма накъде! Така му се пада, пък и на мен заедно с него!"

Със същата фатална обреченост неудачникът констатира незавидното си положение: "Целият живот е пълен мрак, никаква светлинка не се вижда в тунела."

Той с всички сили не желае такава съдба, затова изразходва цялата си енергия за жалвания и стенания. Но какво може да отрази огледалото, щом образът е изтъкан от недоволство?

Какъвто образът: "Недоволен съм! Не искам!" – такова и отражението: "Да, ти си недоволен и не искаш".

Само фактът – ни повече, ни по-малко. А щом е тъй, поводите за недоволство се увеличават, което от своя страна още повече влошава отношенията на човека със света.

И ето – предишният любимец и галеник на съдбата се превръща в онеправдан мърморко, който вечно се оплаква, че видите ли, светът му е длъжен. Печална картинка. Човекът не разбира, че самичък е развалил всичко.

Вадим Зеланд, из "Принципи на транссърфинга"

Предстоящи събития

Мисъл на деня