цветно

Пет етапа за преодоляване на раздялата

Снимка: Skitterphoto / Pixabay.com

Вече говорихме какво провокира хората да се разделят и колко трудно е да се стигне до това решение. Сега ще обърнем внимание на петте етапа, през които човек преминава, за да преодолее раздялата, така че животът му да продължи по един добър и смислен начин.

1. Етап на отказ

Отричане на реалността и случилото се. Проявява се в първия момент и служи, за да ни предпази от шока и евентуални последствия за мозъка. Засядайки в този етап, се стремим да избягваме всичко, което ни докосва до реалността. Може и от света да се изолираме.

Често се съпътства от объркване и тревожност, усещане за слабост и прималяване в тялото, неспокоен сън или липса на такъв. Може да се превърне и в доживотна меланхолия.

Това състояние на меланхолия може да се разпознае по това, че дишането е много повърхностно, за да действа като анестезия и да блокира емоциите и чувствата. Всичко се преживява по-скоро като истерия (повърхностно), без емоция, като претенция.

Отдолу прозира голям страх. Нещо, като да съм спрял да живея в момента на случката.
Липсва адекватна реакция, когато някой ни обиди или прекрачи личните ни граници например, тъй като сигналната лампа, за реагиране (емоцията, която поражда тази обида) не мига.

Често в желанието си да изтрием случилото се, идва желание да чистим у дома до безкрай, да се къпем и мием постоянно, да подреждаме всичко друго в живота си, да не се омирисваме, да не се цапаме, да е като на снимка в списание...

В този етап, всяко докосване до реалността или всяко нещо, което провокира дълбока емоция ни води към втория етап.

2. Етап на силен гняв

Гняв от разочарование, че събитието се е случило и нищо не може да се направи, за да се върне времето назад. Често има и гняв към човека (дори той да е починал). Тук се появява и вината.

Ако не можем да насочим гнева към "причинителя", го изсипваме към хора, които нямат нищо общо, но към които можем да си го позволим. Ако и това не можем, следващият вариант е да го насочим към себе си.

В този етап, ако не си дадем сметка какво се случва, можем да пометем всички и всичко около себе си. Да режем и късаме наред. Да обвиняваме всички за всичко, особено, когато съдбата ни е отредила тежък кръст. Все едно това ни дава право да сме много, много важни. И изискваме специално отношение от всички.

Без да осъзнаем, че никой не ни е виновен и нещата зависят от нас. Наша е отговорността да ги направим такива, каквито ги искаме. И това, че носим тежък кръст не ни освобождава от отговорностите в живота.

Гневът сякаш е към това, че сме се събудили и сме разбрали колко дълго сме спали. И, о, ужас - реалността не е идеална! Нищо не е каквото го заслужавам. Какво да правя?!? Понякога ни трябват две, три или повече връзки, за да проумеем, че идеални партньори и ситуации няма и всичко чака нас.

И ако човек умее да обича и да живее щастливо, и знае пътя, той просто умее и ще го направи. Тогава той например избира човек, влага енергия да очертава граници, ежедневно се грижи за връзката и възпитава партньора си как да го обича!

Учи се на разпределението на ролите в двойката и на това, как се става мъж или жена. Вариантите на разглеждане са много, според вида на неприключената ситуация.

3. Етап на преговорите

Мечтаем си, че може да сключим сделка и да обърнем процеса по някакъв начин. Тази възможнист се развива във фантазията ни. Ще си сложа силикон, филъри, ще ходя на фитнес, ще си правя селфита и ще качвам във фейсбук, ще снимам секси фотосесии, голи фотосесии...

Или ще намеря вариант да се спазаря със съдбата. Ще бъда добра, ще стана веган, суровояд или ще гладувам по еди коя си програма, която е уникална и са открили нещо иновативно, неоткрито досега. Ще отида да живея на село.

Може да започна да играя хазарт, билетчета, тото. Всичко, което може да ми помогне да прескоча отговорността и усилията. Обръщам внимание, че не отхвърлям никое от тези неща принципно, но да са осъзнат избор, а не начин да избягам от усещането вътре в себе си.

И ако сме се застояли повече на този етап идва момент, в който например партньорът не издържа и ни напуска, изневерява или се случва нещо разтърсващо, удря ни по главата и проумяваме реалността. И тя ни хвърля в следващия етап.

4. Етап на болка и депресия

Този етап е най-тежкият. Етапът на смазващите празнота, болка и депресия. Етапът на осъзнаването на случилото се. Той често води до загуба на смисъл и посока. Загуба на собствения ни образ, който сме имали за човека или ситуацията.

Това е равносилно на загуба на част от себе си. Тук е важно да се обърнем навътре и да се подредим. Кой съм, къде съм, какво искам от живота, какви ресурси имам, за да тръгна и да надграждам. Да запълвам празнотата, която усещам.

От къде да започнем? Ами... с малки крачки, които да ни вдъхнат доверие в себе си. Пък било то и съвсем леки задачи. И не трябва да забравяме да се възнаграждаваме за успехите си. Като много е важно, да съобразите състоянието си и задачите да са адекватни на него.

5. Етап на приемането

При този последен етап на приемането се усеща зверска умора. Все едно тялото е бито и пребито. Тук често има един застой и усещане, че ако направя крачка напред, ще се разделя от човека или ситуацията. Ще го загубя.

Но всъщност след голямата мъка е тръгнал нов живот и той напира и подбутва. Ако упорстваме да останем, започваме да се гневим. Този гняв може да се отрази в тялото психосоматично във вид на възпаления - на глезена.

Например, защото е мястото в тялото, което съответства на психологичното задвижване напред. Може да се прояви със силно възпаление на венците или, в зависимост от конкретиката, с възпаление в други области.

Понякога този процес тръгва още предусещайки събитието, а друг път дълго след него. Всички описани етапи протичат много индивидуално, в цветове и нюанси. От тук нататък, животът тръгва и времето малко по малко изсветлява болката.

Но човекът, урокът, ситуацията остават в нас! Вече нямаме очаквания, разочарование. Само топлината остава. Готови сме да погледнем живота в очите. Реалността ни е дала опора, дошла е и мотивацията да се променяме, да растем и да се споделяме.

Cъбития

Мисъл на деня