Петър Дънов: Усмивката се ражда от доброто
От HighViewArt
Колкото и да е разгневен човек, когато доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка.
Усмивката не произтича от човека, но от доброто, което е влязло в него и задоволило глада му.
Като погледнете лицето на добрия човек, виждате как е работила разумността върху него. Доброто е проява на разумността, т.е. на разумното слово, което оправя света.
Когато даде път на разумността в себе си, човек има правилни разбирания за живота.
Той не може да каже, че като се е родил, ще живее, както му попадне. Той гледа на живота и на раждането сериозно.
Велик процес е раждането! Всеки процес се счита завършен, когато се роди нещо.
