цветно

Петър Денчев: Книгите, които ме промениха

Петър Денчев. Снимка: Миглен Белев

Театрален режисьор, писател и публицист - така най-кратко може да представим Петър Денчев, който е автор е на романите "Тъй, както мъж целува жена, която обича" (2007 г., Награда "Развитие" за Нов български роман), "Тихото слънце" (2012 г., Награда "Светлоструй"), както и на сборника с разкази "Истории в минало време".

Петър е поставял пиеси в театрите в Пазарджик, Стара Загора, Русе, Варна, Ямбол, Фабрика "126" – София, Народния театър "Иван Вазов", Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София. Последните му театрални спектакли са "Едноокият цар" (от Марк Креует, ДТ "Стоян Бъчваров" Варна) и "Следобедни игри" (от Рома Майо, ДТ "Гео Милев" Стара Загора).

Петър има публикации в "Капитал Light", сп. "Алтера", "ЛИК", "Култура". Негови текстове са преведени на английски, сръбски и македонски.

Книгите, които промениха Петър Денчев:

1. "Чумата" от Албер Камю

Петър: "Започнах да чета "Чумата", когато бях във френската гимназия. Случи се така, че в десети клас беше в програмата ни по френска литература. Първо се опитах на френски, после продължих на български. Вкъщи все още се мотаят два екземпляра на френски, единият – антикварен, другият – livre du poche, омачкан, с останал маркер за страници между него. Бях невероятно увлечен от абсурдността на човешкия свят, който Камю описваше, който с годините се научих да забелязвам наоколо. Днешният свят не е по-различен от света, който Камю описва – изпълнен с късогледи проекции, на моментни желания и величия, на кухи претенции и малко същност. Камю беше върховен бунтар и това ми харесваше тогава, сега ми се струва уморен меланхолик. Дори малко мизантроп, заради онази му "криза на човешкото". С удоволствие бих се връщал отново и отново към тази книга."

2. "Пяната на дните" от Борис Виан

Петър: "Пяната на дните" прочетох доста по-късно, докато следвах в Театралната академия. Тогава ме порази колко е крехък този разказ за любовта и болката, за хедонизма, за смъртта, за превратностите в човешката съдба. Борис Виан е нихилист и обожавам този негов нихилизъм, който не прощава на никого. Дори на онези, които изглеждат привидно добри."

3. "Нежна е нощта" от Франсис Скот Фицджералд

Петър: "Аз съм от онези читатели, които никога не са разбирали прехласванията по "Великият Гетсби", когато съществува "Нежна е нощта". И въпреки, че това не е роман с кой знае колко сложна структура, той е ужасяващо добър психологически разрез на любовните взаимоотношения, на брака, на привличането. Това е роман не само за любовния авантюризъм, но и за духовните търсения в любовта. Мисля, че той промени отношението ми към поглеждането в психологическите реалности. Прочетох го може би на 15 или 16, само за два дни и ме накара да размисля за много от възрастните двойки, които познавах тогава."

4. "Валс на раздяла" от Милан Кундера

Петър: "Прочетох "Валс на раздяла" на един дъх, докато пътувах с автобус от София за Варна, едно лято, преди десетина години и за първи път усетих някой да разказва толкова увлекателно за диктатурата, за догматиката, за вината и жертвите, по толкова човешки и топъл начин. По това време като че ли на хората в България им беше писнало да говоря за жертвите на диктатурата, за тоталитарната държава, а те бяха наоколо и ето, че този роман ме направи с много по-изострени сетива за това наследство."

5. "Процесът" от Франц Кафка

Петър: "И аз не бях допускал, че може да се пише по толкова безобразен начин. В най-хубавия смисъл на това, което казвам. Наистина, мисля, че Маркес споделяше, че откритието му на Кафка е взривило начините му на писане, възгледите, представите. И аз, допреди това не се бях сблъсквал с нещо от Кафка, освен с няколкото новели и разкази от "Наказателната колония". Но "Процесът" обърна представите ми за структура, за водене на разказа, за изграждане на фабула, за разказване по модерен начин за бюрокрацията, за властта, за тоталния контрол, за шизофренния модерен живот."

6. "Кланица 5" от Кърт Вонегът

Петър: "Кланица 5" прочетох още в осми клас и разбрах, че нищо не знам за Втората световна война. Не само това, разбрах, колко много различни гледни точки могат да съществуват извън обичайния патос за едно събитие. Знаех, че следвоенните хора са объркани, объркани по човешки – за разлика от онези, които бяха претърпели ужасна пропаганда, на която да се поддадат. "Хората не бива да се обръщат назад."

7. "Вечерята" от Херман Кох

Петър: "Романът на Херман Кох много бързо ми стана любим, не само това, той ме промени с финия си психологизъм и отношението си към новите еснафи. Той е автор, който не прощава никому, и според него всеки носи отговорност, изключително прагматичен автор, по протестантски прям и честен. Освен това е изключителен ироник, дотолкова точен и модерен в усещането как да отдели съвременните митологеми от същностните човешки проявления."

8. "В очакване на варварите" от Дж. М. Кутси

Петър: "Кутси е невероятен психолог на разпада, на кризата и на моралния релативизъм. Обожавам тази книга."

9. "Човешкото петно" от Филип Рот

Петър: "Рот също като Кутси е фин психолог на човешките илюзии, който портретира американското общество в неговата морала уязвимост – атакувайки посредствеността, феминизма, расовите проблеми. Романът е поставен в много конкретна историческа действителност, с изключителна иронично отношение, без излишна мизантропия. Рот е истински демократичен автор, който не оставя никакво съмнение, че човешкият род е покварен и колкото повече е наясно със своята поквареност, толкова повече може да се бори с нея."

10. "За робството и свободата на човека" от Николай Бердяев

Петър: "Винаги съм обичал да чета философска литература, но Бердяев остана в сърцето ми още от гимназията, заради неговия достъпен стил и много ясна координатна система."

Мисъл на деня