цветно

Писмо до Слънчевото дете

Защо реших да ти го напиша, може би защото никога не намерих времето и думите, с които да ти го кажа. Може би, защото скрит зад листа, ще успея да излея всичките слова, които сдържах години!

Скрит… Слънчево дете, мое! Аз се скрих не само зад този лист хартия. Направих го и зад собствените си грешки и оправданията за тях. Мъча се да намеря думите, с които да измоля прошка… но не мога. Не знам за кое първо да ми простиш.

Не успях да ти покажа толкова много неща… Не успяхме да уловим онзи сом, заради който толкова дълго висяхме на брега на езерото. Не можахме да се спуснем в пещерата, от която толкова много те беше страх!

Не посетихме и концерта на Metallica, както ти обещах. Не отидохме и до Австралия, за да видиш кенгуру.

Помниш ли всички тези твой мечти? Не, сигурно отдавна си ги забравило, дете мое!
Аз обаче не съм. Аз помня…

През целият си живот мечтаех за теб и бъдещето ти, а забравих да живея.
Шшшшт, тихо дете не се плаши! Аз съм тук, до теб! Виждаш ли, ето това е ръката ми. Да, не е онази ръка, която помниш, промени се малко, позавехна. Но пак ще се вдигне, за да те защити. Пак ще може да те изправи в момент, когато се спънеш и паднеш! Това съм аз…

Прости ни дете, че не те научихме на толкова неща. Прости, че времето не ни стигна.

Прости, че търсихме оправдания пред себе си и теб!

Сега ще се събудиш, Слънцето ще те погали с лъчите си. Ще отвориш прозореца и ще вдишаш дълбоко от този въздух, от същия този, примесен с газовете на автомобили, с миризмите от фабрики, с ароматите на гозби от съседите и с боровия дъх на гората зад нас, в която те водех всеки свободен летен ден. Запомни и тези аромати, запомни и тези сиви сгради и "нормалните" хора от улицата. Виждай, не просто гледай!

Обръщай се с усмивка и винаги вярвай в себе си! Греши смело, дете мое! Това е най-добрия житейски урок. Опрощавай! Не го прави само заради себе си.

Обичай! И бъди обичано…

Много неща не ти написах, не посмях да си призная и простя. Прости ми, че се сблъска с улицата. Прости ми, че толкова младо и се докосна до загубата, до болката!Прости ми, че не те опазих от сивотата, пошлото и простащината. Прости ми, че те накарах да вярваш, че те са нещо нормално.

Моля те запомни, че Бог обича и прощава, защо ние да не можем? Че дъгата има много цветове. Не спирай да търсиш къде е краят ? и току виж откриеш гърненцето със златни монети!

Смело се хвърляй, смело падай и бързо се изправяй! Не стой по очи на земята, нека те винаги гледат звездите. Не забравяй, дори и да е ден и да си мислиш, че тях ги няма, те са там… Някъде, далеч, но все пак там! Там където ще съм и аз, някой ден!

Ще пращам своята светлина към теб и ще ти напомням, колко много те обичам и колко много се гордея с теб!

Целувам те, Слънчево дете!

Автор: Петко Петков / stihovebg.com

Обръщай се с усмивка и винаги вярвай в себе си! Снимка: clipartof.com

Мисъл на деня