Писмо на Кафка до любимата му Фелице Бауер
От HighViewArt
Представяме ви едно от писмата на Франц Кафка до Фелице Бауер - първата жена, пленила писателя:
28 [февруари] срещу 1 март [1913 г.]
Късно е, мила, късно е. Имах да свърша една служебна работа и затова закъснях. Освен това ми е студено. Дали пак не съм се простудил? Извънредно противно е; вятърът постоянно ми духа от лявата страна.
Как само можеш да приказваш, че бих могъл да ти се разсърдя, ако веднъж не се получи писмо от теб? Разбери и запомни веднъж завинаги – аз трябва да ти бъда благодарен за всичко, което ми даваш, и една твоя мила дума към мен е по-ценна от целия куп мои писма – както за мен, така и пред един по-висш съдник.
Затова недей се насилва да ми пишеш в суматохата, в която живееш сега, спокойно прескочи някой и друг ден, без да пишеш, при положение че това ще ти отнеме дори малко от съня, който ти е така необходим, и знай, че очаквам тук следващото ти писмо непроменен, независимо колко писма си пропуснала да ми напишеш.
В това отношение не се променям, ако ще всички неща около мен да се обърнат с главата надолу.
Тази вечер, а и през деня бях по-спокоен и по-сигурен от обикновено, сега всичко това се изпари. Между другото, бих желал да видя човека, който, без да си навреди, би могъл да издържи на моя начин на живот и преди всичко на тези самотни вечерни разходки.
Вкъщи не разговарям почти с никого, връзката със сестра ми, която в крайна сметка се дължеше предимно на моето писане, вече съвсем се е разхлабила.
Ти и аз, ние двамата, живеем сега съвсем различно един от друг, ти непрестанно си заобиколена от хора, а аз нямам около себе си почти никого, хората от канцеларията не си струва да се броят, и то тъкмо сега, когато от няколко дни спя повече и не ми е толкова трудно да работя.
Тази работа е точно толкова безразлична, колкото съм и аз, приличаме си. Идните дни ще стана дори вицесекретар, така ми се и полага.
Неотдавна вървях по "Айзенгасе", когато някой до мен каза: "Какво прави Карл?". Погледнах нататък; видях мъж, който, без да ми обърне никакво внимание, ме отминава, като говори на себе си, този въпрос си беше задал също сам.
Но сега главният герой в нещастния ми роман се нарича Карл, а онзи безобиден мъж, който ме задмина, несъзнателно имаше за задача да ми се присмее, защото не бих могъл да възприема това като развеселяване.
Неотдавна във връзка с писмото на моя чичо ти ме питаше за плановете и проектите ми.
Въпросът ти ме смая, сега заедно с въпроса на онзи непознат мъж той отново ми идва наум. Нямам никакви планове, разбира се, никакви проекти, не мога да тръгна към бъдещето, бих могъл да се втурна към него, да се изтърколя към него, да закретам към него – да, това мога, а най-добре мога да продължа да си лежа.
Но планове и проекти действително нямам, чувствам ли се добре, изцяло съм изпълнен от настоящето, чувствам ли се зле – готов съм да прокълна и настояще, и бъдеще!
Франц
Из "Роден съм да живея в самота" от издателство "Кръг"
