цветно

Планината Гьона в Гърция

Снимки: личен архив на автора.

Гърция е многолика и примамлива, гореща и мистична, красива и величествена. Непозната е за всеки странник, искащ да премине по земите й, с надеждата да попие соковете на сътворението й.

Времето, пролазило по снагата й, като дълбока бразда разказва приглушено красиви легенди за всяко място, огряно от елинското слънце сутрин и огласено привечер от напева на отморяващите се от жегата елински птици.

Историческият и модерен ракурс за Гърция е, че е люлка на демокрацията, на риториката, на любовта към познанието и на философското начало в човека.

На погледът към времето назад, когато спартанцитеса съществували, за да налагат живота над смъртта в близост до природните закони.

На опита на свети Павел да води първите вербални битки с езическите уклони на местните богове и да очертае пътя на мощното и завладяващо тези земи християнство.

На морето, което целува брега, навсякъде, където се чува гръцка реч, на Олимп с бялата му снежна шапка, на Гьонската пирамида или на северната граница при река Марица.

Била съм в Гърция десетки пъти, на различни места и по всяко време на годината. Докосването до гръцката история и култура ме обогатява с нови приятели, полезни познания, вълнуващи усещания, багри, звуци и храни.

Чувствам Гърция като втора родина, заради ортодоксалното ни общо християнско минало и настояще, заради верните приятели, които обичам и имам като родни братя и сестри (въпреки славата, която се носи за гърците, че са непостоянни, ехидни и коварни).

Заради морето и ситните, почти като пясък камъчета по брега, които влизат като напаст между пръстите на краката ми и напомнят, че нищо не е равно и леко, а винаги има ръбове, които природата дава, за да се знае кой командва парада.

Заради салатата от спанак и тученица със зехтин и бяло козе сирене и пивкото бяло вино, блазнещо небцето с вкуса на божествено питие.

Заради колосът Никос Казандзакис и неговият Зорба, със сиртакито, което разиграва сърцето и снагата на всеки човек, заради бузуките, които пренасят тъжните мелодии на нелекия живот през поколенията и напомнят истините на днешния свят.

Заради олимпийският принцип на участие, само за усещането на онова чувство на непознатост в състезанието и мечтата за победа, но не на всяка цена!

Това приключение ми показа Гърция, както никога до сега.

Целта на моето пътуване е планината Гьона (Γκιώνα), наречена още Безлюдната планина, както и гръцките Алпи. Етимологично наименованието Гьона идва от името на живяла някога тук птица гьона.

Планината Гьона се намира се в Средна Гърция, с най-висок връх Пирамидата – 2510 метра надморска височина. Гьона е с алпийски характер планинско образование, в центъра на префектура Фокида, с изразен неравен терен и с дълбоки отвесни дерета, с долини и варовикови склонове, които я правят трудно достъпна.

А именно заради недостъпността си, тук се е запазила природата такава, каквато е била от сътворението на света - свежа и силна, ненакърнена, груба и истинска. Което я прави източник на познания за правото на живот в среда, негостоприемна за незащитения човек и показва влиянието на материалните фактори за развитието на света около нас и съществуването ни като участници в него. 

Гьона е петата по височина планина в република Гърция. Най-удобното място за достъп към гръцките Алпи е през село Калископи.

Пристигам в село Калоскопималко след обяд по лъкатушещ и тесен планински път от трета и дори четвърта група, с игриви завои, които карат сърцето ми да се присвива от непознаването на сложността на терена. Пътят е в перфектно състояние и си личи, че се поддържа с грижата на добър стопанин.

Калископи означава "хубава гледка" или още е наричано Кукавица - славянско име, което днес носи и местната кръчма. Името на селото е променено през 20-те години на XX век, когато с държавен указ гръцкото правителство променя всички славянски имена на населени места с гръцки.

Селото е замряло в приветлива обедна дрямка.

Градският живот, светското и динамиката на ежедневието ми потънаха в първото поточе, през което прекрачих. И оглеждайки се в кристалната му вода, видях очертанията на първичното, истинското и наследеното от опита на времето. Което сякаш ще ме спаси, не само от вируси, дразги и грешки, а и от потъването на човешката частичка божественост в бездната на консуматорската надпревара.

Казват ми, че в иглолистните гори наоколо елените, лисиците, вълците, глиганите и мечките съжителстват с хората непосредствено от векове, а хищните и красиви птици – лешояди и планински орли, са обитатели на непристъпните върхове.

Село Калископи е отправна точка на туристи и алпинисти да покоряват върхове и да доказват издръжливостта на характерите си. Наоколо издигащите се природни великани от камък придават на местността силна прилика с друга подобна величествена планина в Европа - Алпите.

На изток от селото се намира планината Калидромо, на запад - Вардузия, на север - Оти и на юг - Парнасос.

Самото Калископи е малко село, с красиви къщи в гръцки стил, с тесни улички и цветни градини, в което живеят малобройни, но силни, задружни и свободолюбиви планинци, обичащи близостта с природата и простотата на случване на нещата от живота си повече от всичко.

Тук къщите дори днес - в 21 век не се заключват и хората се знаят от поколения назад, така както бе по нашите високопланински села. Основен поминък е животновъдството.

Има и пчелни кошери навсякъде, заради поляните с горски цветя и ябълковите и черешови дървета наоколо. Местните дами правят уникално вкусно сладко от череши, което със сладолед е чудесия.

По време на Втората световна война селото е изгаряно до основи от немците чрез бомбандиране два пъти, заради активната борба на местните отряди от смели патриоти срещу фашистките окупатори.

Мястото се приема и за бастион на ККЕ – комунистическата партия на Гърция.

В селото има фолклорен музей, разказващ интересната история на хората от района и за борбата им за съществуване и оцеляване.

В древни времена Гьона се е наричала Аселинон, име получено от гръцката митология заради легендата, че тук е живял овчаря Ендимион, син на Пира и Девкалион, който другарувал с богове по недостижимите снежни върхове.

По време на турското робство планината Гьона е била крепост на крадци и разбойници и център на справедливи борби за освобождение от Османската империя в периода на Гръцката революция през 1812 г.

Думите "кало" (Καλός) на гръцки означава добре, таман, екстра, а  "ела" (ελα) е хайде, давай, действай. Местните ги обичат и често се чуват в речта им. Вербалните и невербалните им излъчвания са прости, сърдечни, чисти и много истински. Като планината, която им е дом и татковина.

Да се събудиш преди изгрева на слънцето и да го посрещнеш в Калископи е красиво преживяване. Изникването на огнения диск от очертанията на планинските великани носи магично усещане.

Вцепенявам се от силата на природния закон, повеляващ началото на деня да е впечатляващо, грандиозно, богоносно и неспиращо ритъма на живота, с посока само напред.

Преливащите се цветове на огненото тяло проникват в сетивата ми и ме пречистват с мощта на сътворението. Дишам и чувам дъха си, гледам към порастващия диск и мигновено си казвам нещо наум, за да запомня секундите, които галопират с напредването на утрото.

Тихо е, само аз и природата сме се слели в едно и очакваме една от друга да си дадем прозрения. За деня, за времето напред, за живота и света. Аз съм планината Гьона в този момент и слънцето ме гали с топлината си, отваря ми деня и ми дава светлината, която ми е потребна. Благодаря!

Толкова неповторими летни изгреви посрещнах, колкото имах щастието да мога. Те ще ме опияняват с великолепието и величието си наяве и насън, ще ме окрилят и насърчават за стойностни дела. И дано да пазят Балканите, така че, никакъв вирус, ракета или душманин не ще са в състояние да прекъснат нишката на чудесата в живота ни.

На двайсетина километра от село Калископи се намира миньорският музеен комплекс Вагонето – Фокида, портик 850. Това е единственият тематичен парк в Гърция, където може да се види как се е добивал боксит в минни галерии.

Музеят илюстрира нагледно тежкия живот, който са водили местните в борбата си за оцеляване и просъществуване.

Научих, че бокситът се добива по-често в открити рудници и по-рядко в подземни.

Мината е работила активно за добив на руда до 1972 г., след което е била затворена до 2003 г., когато оживява отново като образователен парк.

Вагоните, които са били използвани в мината за превоз на боксита, днес возят посетителите на музея така идва и наименованието му – Вагонето.

Цялата атмосфера е много автентична и често е използвана за декор за правене на игрални филми.

До село Калископи и планината Гьона се стига от България по магистралата за Атина, като се отбива от пътя след град Ламия в дясно и се следват табелите.

Ще дойда пак, тук е хубаво, изгревът на слънцето е божествен и приключението е авангардно.

Мисъл на деня