цветно

Платното на душата

Снимка: silviarita / Pixabay.com

Всеки човек има своя цел, по пътя към която той разкрива всичките си таланти и е напълно щастлив.

А ако не осъзнава своята уникалност, божествената си сила на Творец и потъва в несъзнателен сън, махалата тутакси се залепват за спящия, налагат му имитация на цел и му посочват мястото в матрицата, за да стане винтче, което работи в интерес на системата.

Когато човек върви към чужди цели, животът му се превръща в излежаване на присъда. По пътя към своята цел вие получавате истинско щастие в този живот. Вашата цел ще превърне живота ви в празник.

Постигането й ще привлече изпълняване на всички останали желания, и то резултатите ще надминат очакванията ви. Търсете целта. Ще я откриете.

Тълкуване:

Нужно ли е изобщо да търсим целта си? И наистина мнозина не се замислят за това – просто си живеят и толкоз. По-точно не живеят, а излежават присъда.

Всеки ден от такъв живот прилича на другия: рутинна работа, едни и същи лица, улици, стени, твърде постен комплект от развлечения, постоянна тегоба от грижи и задължения, празници – само в определени (не от вас) дни.

Но има хора, в чийто живот всичко е ярко и разноцветно като на карнавал. Тези щастливци всъщност нямат делници, работят сякаш си играят и всеки техен ден е пълен с фойерверки от интересни събития, радостни преживявания и срещи.

Защо при тях е така, а при мен – не е?

Защото тези избраници на съдбата са открили своя път. Те се броят на пръсти, всички останали са затворници на матрицата, редови елементи на системата.

Уникалните и всемогъщи деца на Бога, без да го осъзнават, са се отказали от правото си на свободен избор, позволили са на махалата да превърнат живота им в несъзнателен сън. Ето защо сега системата решава вместо тях какво да искат, как да живеят и към какво да се стремят.

Вадим Зеланд, из "Принципи на транссърфинга"

Cъбития

Мисъл на деня