цветно

По дланта е събран целият ти живот

Снимка: pixabay.com / AdinaVoicu

Погледни ме. Седни и замълчи. Подай ми ръката си.

Не, няма да ти предсказвам бъдещето, но по нея ще видя имаш ли място в настоящето ми. По дланта ти е събран целият ти живот. Не, не искам да ми го разказваш, знам, че би ми спестил моменти от историята си. Позволи ми сама да я прочета.

Искам да знам махал ли си на морето преди да си тръгнеш от него на есен. Събирал ли си миди по плажа, колко висок е бил най-големият пясъчен замък, който си строил. Гонил ли си сапунени мехури, а пеперуди?

Колко пъти си падал преди да се научиш да караш колело? Джанки крал ли си? Катерил ли си се по дърветата? А правил ли си и жабки в реката? Виждам да рисуваш също можеш и имаш белег от една игра на жмичка. Веднъж пък си се сбил, за да защитиш най-добрия си приятел.

Разбрах, че си брал цветя от двора на съседите за онова момиче от съседния клас. Подарявал си й дъвки с картинки и си й дърпал опашките. Изпращал си я до тях по тъмно. После си крил лицето си в шепи, когато си осъзнал, че си влюбен за първи път. Доста срам те е било. И има моменти, когато си плакал. Но си бърсал и чуждите сълзи.

И си пораснал. Порязал си се първия път, когато си приготвял вечеря за нея. И си я галил, докато заспи. Държал си ръцете й, когато й е било студено. И си затворил врата пред нея, дори да си го мислил за невъзможно. И си удрял стената, когато те е боляло. И си стискал юмрук, когато си се чувствал безпомощен. И си подавал ръка, след като са те предавали.

Винаги се здрависваш с хората, когато ги поздравяваш. Купуваш цветя от бабите на "Попа". И караш сърф. Хвърлял си монети в един фонтан в Рим, за да се върнеш пак. И не можеш да правиш палачинки - ще те науча.

Видя ли ? Толкова много истории има скрити зад линиите на ръката ти. Някои не ги помнеше, нали? Благодаря, че ме остави да ги прочета.

А сега - остани. Вземи моята длан

Мисъл на деня