цветно

По-добре кучка, отколкото душичка

Снимка: pixabay.com / Engin_Akyurt

Ако трябваше да изброя най-абсурдните галени имена, които са използвали гаджета един за друг - Боже, щеше да ми се отвори много работа! То не са животни, видове храна, че понякога и някакъв вид сливане на срички, които по никакъв начин не работят помежду си. Но има едно определено, което винаги ми обръща стомаха - "душичка".

По принцип в душата няма нищо лошо - ако сме късметлии, всеки си има по една. Когато бях на 17 и тогавашното ми гадже ме нарече така, приех, че това е начин да изрази чувствата си, дори се опитах да гледам на тази "душичка" като на комплимент - все едно казваше колко съм добра, мила, грижовна.

След време се случи най-лошото - започнах да се възприемам като "душичка" - държах се по-мило, отколкото бих се държала, отговарях с "няма нищо", когато всъщност бях готова да представя поне 5 хронологични аргумента защо дефакто има нещо, правех се, че не е обещавал да направи това, което не е направил и такива глупости.

Тогава не можех да обясня как ме кара да се чувствам тази дума, затова, когато го помолих да спре да ме нарича така, се извиних с думите "Явно феминистката в мен надделява понякога". Не само, че се чувствах унизена, но чувствах и нужда да се извиня за това.

Години по-късно, щях да знам точно какво ме дразни в това глупаво обръщение - снизходителността, омаловажаването, поставянето в позиция на нещо беззащитно и безхарактерно. Всеки път, когато се обърнеше към мен така, се чувствах като някакво бездомно животно, на което се радваш, което те гледа малко глупаво, зависи от теб и дори е малко смешно.

Затова днес, каквото и да правя, както и да говоря, каквото и да работя и както и да се държа, съм си дала официално обещание никога, по никакъв начин (дори с крайчето на малкия пръст на левия крак) да не попадам в това определение - "душичка".

Мисъл на деня