По пистата на живота
По пътя ни ще има много срещи, някои предопределени от самото начало. Обречени на провал, или урок, зависи как ги приемем.
Ще има много затишия или прави, които трябва да превземем на един дъх. Ще има хора, които ни обезсърчават, които демонстрират надмощието си, самочувствието или властта си.
Ще има хора, за които демонстрацията е единственият възможен парад на живота.
Ще ни навяват мисли, които ще ни разубедят, ще ни внушат, че не сме достатъчно добри, опитни, успели.
В съседната писта на живота пък ще видим толкова можещи, че ще ни се иска веднага да бъдем едни от тях, да постигнем, от раз, техните резултати.
Ще ги догонваме, почти панически и ще се уморим твърде бързо. Защото така е в живота - както го възприемем; както го подредим, което сложим по-напред в листа "Важно", защото в крайна сметка надпреварата е винаги със самите нас.
