По течението на живота
От Димо
Седя аз и гледам как по голямата река Дунав се носи един пън. Плува си, спокойно по течението в пълна хармония с реката. Абсолютна красота. Тази картина прерасна в аналогия за живота:
Реката е животът. Когато се роди човек, животът го понася. Той се наслаждава просто да се носи по течението, напълно отпуснат.
С времето човек "поумнява" и в един момент му писва да следва течението и решава да направи нещо, нещо наопаки. Започва да плува срещу течението. Това му коства много сили. Скоро издъхва и се предава, а реката отново го поема по своето течение.
Отново животът е лекота и хармония. Желанието да направи нещо нестандартно продължава да човърка. Човек "поумнява" и открива, че може да тръгне на страни. Това не е изтощително, както назад, а в същото време не е по течението – голяма радост.
Най-накрая животът е в негови ръце и не трябва да следва течението. Отивайки към брега, човек засяда в тинята. Колкото е "по-умен", толкова по-мощно засяда. Заседне ли, не може сам да излезе. Тогава чака помощ.
Някой да му подаде ръка, за да може да се измъкне от тинята и да се върне към свежата вода в средата на реката. За да се понесе по течението и да се остави на живота да го носи.
Погледнато от страни изглежда, че нищо не се е променило. Човек е отново по-течението, където е леко, свежо, приключенско. Разликата е в осъзнаването. Човек e свободен да прави каквото иска, но вече знае последиците.
Снимка: wallpapersinhq.com
