Почитаме св. Йоан Рилски Чудотворец
От HighViewArt
Православната църква отбелязва днес паметта на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
Той е най-почитаният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския манастир. Още приживе е наричан "земен ангел" и "небесен жител"
Според житието му е роден в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира през 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969).
След като приема монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, по-късно в село Добърско в южното подножие на Рила. Малко след това основава Рилския манастир, където извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него.
Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта си (на 18 август 946 г.) св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи български светец е канонизиран.
Отначало мощите на светеца са положени в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец", а след това пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука". Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом).
Според преданието, местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява.
Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново в строящата се църква "Св. 40 мъченици" като изчакват довършването и при връх Кръстец, сега там има параклис Св. Йоан Рилски чудотворец.
През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител пренасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир.
И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
През 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз денят на св. Йоан Рилски – 19 октомври става и Ден на българския лекар.
