Под върбата круши няма
От Лияна Фероли
За детето до 7 години майката е неговото подсъзнание. Но когато майката не знае кое е детето й, тя не може да му помогне, особено когато то изпадне в ужас, когато светът за него се разшири и няма прегради. Това сега се окачествява като аутизъм. Но това е следствие на нейната невъзможност да заяви обема и чистотата, в които да се развива нейното дете.
Майката учи детето да се грижи за тялото си, да не посяга към цигари, наркотици, алкохол. Най-възприемчиви да научат законите на обществото са децата между 12 и 14 години.
От 7 до 14-годишна възраст водещ в развитието на детето е бащата. Той го насочва в зависимост от неговото отношение към обществото и кармата на неговия род. Така определя мястото на детето в семейството и в обществото. Без този правилен ориентир детето нарушава изконните закони и последствията са много тежки.
Децата са и нашето спасение, защото те отхвърлят това, което го няма в тях, което не резонира с тях. Особено ако е наложено със сила.
Образованието ни днес се нуждае от коренна промяна. Най-вече в начините за предаване на базисните ценности. Не може детето на 4 години да играе на електронни игри, а в 5 клас да му пишем на черната дъска. Квантовите компютри могат да прихванат фините ни мозъчни честоти и чрез тях могат да се направляват различни устройства.
Имаме дълг към децата си, не трябва да ги ограничаваме, но не трябва и да им разрешаваме да събарят устоите на нашата родова решетка, която се съхранява въпреки редицата изкривявания и подмени.
Както диамантите в земните недра са свръхподреденост в нашето измерение, така това се проявява и при хората. Като “аутизъм” в ранната детска възраст. А след пубертета се окачествява като шизофрения.
Аутизмът е пробив в общоприетото ниво на съзнание. Децата с това "заболяване" са част от децата-индиго, които имат връзка с информациите на земята, имат връзка с постиженията на Свръхсъзнателния разум.
Т.н. "аутисти", "недоразвити" и "луди" хора са неподчиняващите се на обществото, неприемащи нивото на общественото развитие.
Не тези деца са изостанали, а общественият интелект на човечеството.
Всяко същество носи Божествен промисъл и трябва да се приема каквото е.
Всяко приемане на случващото се зависи от гледната точка на оценителя, от неговото ниво на съзнание, от общоприетите за съответното общество норми за истинност, които вкарват различните хора в "стадото". Но дори и да са отлъчени от него, силните духом хора продължават да търсят проявления на индивидуалните си пътеки.
Под върбата круши няма.
Из книгите "Регресия на зачатието" и "Подсъзнание, прераждане и нива на съзнание" на инж. Валентини Ковачганев.
