Поетичен дует – поверие и не е поверие
Поверие
Автор: Пламен Бочев
Ще ме прегърнеш на тръгване –
има такова поверие –
ако земята е кръгла,
отново ще се намерим.
Ще съм шофьор на такси.
Ти ще ме спреш случайно.
Ще ме докоснат косите ти –
както беше в началото.
Ще се повредят спирачките.
И ще поемем към космоса.
И ще се спрем на крачка
от небето си – осмото.
А после ще се събудим.
Ще ме прегърнеш на тръгане.
И ще вярваме – като лудите,
че земята е кръгла.
Не е поверие
Автор: Христина Маджарова
Ако земята е кръгла,
няма да ме изпуснеш.
Някъде има ъгъл,
в който да слеем устни.
Ще ми разкажеш книга
и миг преди епилога
от южен балкон ще мигнеш.
Мили задръжки, сбогом.
Земята ще потрепери:
срещаме се в трамвая.
Аз знам. Не е поверие.
И двамата всъщност знаем.
И двамата всъщност тичаме
по някаква не-окръжност.
Години.
Слънца
и птици
животите ни завъртат.
Години живот назаем
с Ремарк се самозалъгваме.
И двамата вече знаем
Земята е кръгла.
