Полезен егоизъм, насочен към целта да бъдем щастливи
''Всичко в природата е подчинено на егоизма. Живите същества убиват, заради оцеляването. Любовта е механизъм за разпространение на вида!'' - Уилям Никълсън
Може би ще ви прозвучи някак странно, но когато един човек непрекъснато се раздава, тича по задачи и запълва всяка свободна минута с работа и е концентриран, единствено върху нуждите на своето семейството, почти винаги настъпва един неприятен момент, в който започва да се чувства напълно изцеден, стресиран, изтощен и без никакви сили.
С колкото повече отговорности сме затрупани, толкова по-стресирани се чувстваме и от там започват да се пораждат и всякакъв вид здравословни проблеми. В днешно време определено е мисия невъзможна, човек просто да се изключи и да обърне внимание на собствените си нужди, без хората около него да го възприемат като егоист, но едно е сигурно, че колкото по-активни сме и колкото повече се раздаваме за благото на любимите хора, толкова по-умерени и стресирани сме в края на деня.
''Грижата за себе си, не е егоистична - това е самочувствие!'' – Мелъди Бийти
Семейните хора най-силно усещат натиска на своя прекалено активен живот, който в действителност винаги е с една и съща цел, а тя е да успеят да осигурят спокоен живот на своите близки, но за сметка на собственото си здраве. Ако сме прекалено всеотдайни и не спираме, дори и за миг да си поемем въздух, неминуемо ще достигнем до момента, в който животът просто ще ни накара да стопираме темпото, а за жалост това стопиране в повечето случаи, идва с някакъв вид болест, дължащата се на физическо и психическо изтощение.
Сами разбирате ползата, от това човек да бъде малко егоист и като казваме егоист, имаме предвид, че човек трябва да има смелостта да открадне време за собствените си нужди, докато не е достигнал до точката на прегряване.
Едва ли има нещо лошо в това да можем да позабавим темпото и да обърнем внимание на здравето си, като междувременно правим нещо, което ни харесва и ни зарежда емоционално, вместо егоизъм и време за себе си, можем да го наречем и бягство от реалността, с цел зареждане на енергия.
''Да дадете малко любящо внимание, не е егоистично. Разумно е. Ако се чувствате обичани и ценени – дори и само от себе си – тогава ще имате повече любов, която да давате и на другите!'' – Пенелопи Куест
Все повече хора по света започват да страдат от безсъние, сърдечни проблеми, диабет, психологични атаки, нервни сривове, постоянна мигрена, липса на апетит и отключват безброй болести, дължащи се на натоварения начин на живот, както и на стреса, под който са подложени всекидневно. Всички тези болести се отключват именно от факта, че не можем да спрем за миг и да помислим за собствените си нужди, защото смятаме, че работата трябва задължително да бъде най-важният приоритет в живота ни, в който трябва да вложим максимума сили и в крайна сметка, един ден разбираме, че многобройните жертви, които сме направили в тази посока, просто не са си стрували изгубеното време, още по-малко пък здравето ни.
Ако се нарича егоизъм времето, в което се откъсваме от всекидневните задължения и го използваме за лични нужди и просто да си отпочинем психически, значи трябва да бъдем егоисти, ако искаме да запазим здравето си добро. Често пъти човек се впуска в най-различни начинания и до такава степен запълва своето време, че в действителност не осъзнава, колко много губи от факта, че не може да се порадва на живота, а той има лошия недостатък да постави край на всичко, точно когато най-малко сме подготвени за това.
Важно е да даваме на своята душа това парченце свобода, от което имаме наистина нужда и дори останалите хора да ни помислят за егоисти и мързеливци, поне по 40 минути на ден, трябва да правим нещо, с което да заредим силите си и да успокоим тялото си.
Има много ползи от това човек да бъде егоист и да отделя повече време за себе си, като се опита да изживее своя живот щастливо и пълноценно, вместо да се нагърбва с повече, от колкото може да пренесе и да прави неща, просто за да се хареса на обществото.
Важно е да разберете, че егоизмът, трябва да има своите граници и винаги, трябва да е насочен с цел да направим себе си щастливи, но това никога не трябва да бъде за сметка на другите хора.
Като например времето за лични нужди и просто за почивка, ние трябва задължително да си го вземем, независимо от това, какво мислят останалите, както и моментите в които казваме ''да'', за да ни харесват и в крайна сметка сме натоварени, с още повече отговорности, без да имаме пряка печалба от всичко това, сега разбирате накъде всъщност трябва да бъде изпратен полезният егоизъм – към вашите собствени нужди и желания, като напълно зачеркнете мнението на другите и щом вашето тяло и душа се чувстват добре, няма нищо лошо в това да им давате заслужена почивка по няколко минути на ден, без да се чувствате длъжни на другите и да се притеснявате, че ще ви нарекат егоисти, защото вие в действителност сте хора, които задоволяват своите собствени потребности и зареждат батерията, за да могат да имат нови сили, с които да завладяват бъдещите си големи цели!
''Всеки човек на действието има силна доза егоизъм, гордост, твърдост и хитрост! Но всички тези неща, ще се считат за високи качества, ако той успее да ги превърне в средствата за постигане на големи цели!'' – Георгиос Сеферис
