цветно

Полунощ в града

Снимка: StockSnap / Pixabay.com

"Хората се делят на лоши и добри. Добрите спят по-добре, но пък лошите получават повече удоволствие в часовете, когато не спят." - Уди Алън

Започвайки с цитат на гениалния Уди Алън, да ви питаме – гледали ли сте филма му "Полунощ в Париж"?

Накратко: американецът – начинаещ писател Джил Пендър, копнеещ да зареже изключително невълнуващата успешна кариера на копирайтър, попада заедно с бъдещата си съпруга и родителите й в Париж.

Но неговият Париж става различен от техния точно в полунощ... Точно когато двете стрелки се съберат, за него се разкрива очарованието на епохата на неговите идоли.

Той има възможност да живее нощите си със своите идоли Салвадор Дали, Луис Бунюел, Франсис и Зелда Фицджералд, Пабло Пикасо, дори със самия Ърнест Хемингуей.

И не само това – той има възможност да изживее техните творчески процеси, техните душевни драми, техния живот, изградил ги като такива, каквито ги виждаме в творбите им...

Ами... нещо такова, естествено, без Пикасо и Бунюел, се случва в Бургас нощем. За Хемингуей не сме сигурни, той все пак като военен кореспондент е преминавал през България.

Бургас има достатъчно други легенди, за щастие – те живеят и днес и са тези, които градят живия му дух. Ще ги срещнете всяка вечер някъде по улиците, по кафенетата, в баровете.

Те ходят предимно в по-"вехтите" заведения, далеч от големите модерни търговски центрове. Самите те лъхат на "история" - те носят в походката си, в стойката на тялото всички случки на града, в който са родени.

Всяка бръчка по лицето им, всеки бял косъм от дългите им коси, всяка гънка по коженото им яке е част от тази история, случка, която се предава от уста на уста, и всеки, който ги поздравява от сърце, я знае и разказва с възхищение.

Те влизат в бара като у дома си, там всеки ги познава, всеки им се радва и желае компанията им.

Мисъл на деня