Понякога най-голямата борба е да спреш да се бориш!
От HighViewArt
Да предположим, че сме срещнали човека, който ни кара да се чувстваме привлечени и навсякъде около нас пърхат пеперуди. Да кажем, че сме се престрашили, отворили сме сърцето си и сме се гмурнали надълбоко. Неизбежен е обаче моментът, в който се налага да започнем да полагаме усилия за нашата връзка. Защото никой огън не гори без някой да слага дърва в него.
"Усилието е естествена част от процеса. Така де, дори да има един милион долара, пръснати на пода пред теб, пак трябва да размърдаш хубавото си дупе и да ги събереш. Усилието е задължително. Но усилието няма нищо общо с борбата.
Борбата е усилие, обточено със силна емоция и неминуемо ще ти донесе страдание. Все едно да гребеш срещу течението. Можеш да гребеш колкото си искаш, но няма да стигнеш далеч. Най-вероятно причината да го правиш произтича от предубедената представа за това как искаш да се държи твоят партньор. Това няма нищо общо с опознаването му в неговата истинска същност, затова рядко дава добър резултат." Сервет Хасан
Не можеш да накараш никоя връзка да "проработи", макар че всеки един от нас е опитвал в даден етап на живота си. Рано или късно се осъзнаваме и изричаме популярната поговорка "Аз не съм окей, ти не си окей и това е окей!"
Глупаво е да се борим, да страдаме, да се лутаме напред-назад, само за да сме обвързани или от страх от самотата. Да полагаме усилия означава да не започваме всяко второ изречение с ТИ, а да обърнем лъча на светлината към себе си.
Това е смисленото усилие да осветим онези тъмни кътчета в душата си, от които и самите ние се страхуваме. Може да се срещнем с много неочаквани отговори, които не достигат до съзнанието ни.
Ето един пример - жена, която е отгледана само от майка си, а баща ѝ е отсъствал физически и емоционално, има нужда от много по-голяма доза близост или доказателство за близост. Вероятно е да се вкопчва и да изисква от партньора си 200 процента внимание.
Среща мъж, който е отгледан от дистанцирана майка и за него любов е да нахраниш, да платиш сметките, да се грижиш физически за някого. Затова, съвсем естествено, той се грижи по този начин за партньорката си, израства в офиса или се занимава със собствен бизнес.
Това, което нито тя, нито той знаят съзнателно е, че са се срещнали, за да изцелят взаимно болките, които носят. Когато неминуемо възникне конфликт, ако са готови да полагат усилие за връзката си, а не да се борят помежду си, би трябвало всеки от тях да се обърне навътре към себе си и да разбере какво се случва там. Само така може да започне изцелението.
Тя да осъзнае, че това внимание, което не е получила, никога няма да може да ѝ се върне, и сама да запълни празнотата, обръщайки внимание на всичко, което се случва в нея, на всичко, което обича и може да прави. Да "види", че физическата грижа е също много важна част от любовта.
Той да погледне в душата си и да спре да се страхува от топлината и нежността, която не познава, да си даде сметка, че само физическият свят не стига, че грижата за другия е само част от любовта.
Вниманието и споделеността също са необходими. Ако не само тези двамата, а повечето хора сме готови да полагаме усилие в двойката, а не да водим войни, светът ще се изпълни с повече любов.
Ако сме готови да видим собствените си демони, да приемем другия такъв, какъвто е, ако сме щастливи, спокойни, удовлетворени и не ни се налага да носим маски, значи си е струвало усилието.
Понякога най-голямата борба е да спреш да се бориш!
Автор: Аксиния Цветанова / myvelikoturnovo.com
