Понякога ти идва до гуша да бъдеш добър и честен

Източник на изображение: Снимка: pixabay.com

Цял живот носиш в себе си неосъществената любов, непрошепнатите мечти, недоизмисления образ на сърцето. Ставаш дребнав и зъл, когато неволно ти напомнят за това…, но после останеш ли насаме със себе си, трудно сдържаш напора на сълзите.

Вдигаш без нужда телефонната слушалка, сякаш вечно чакаш някой да ти се обади. Крадешком се оглеждаш по улицата, сякаш ти се струва, че две очи те търсят, неотстъпно те следят…, но разбираш заблуждението си. Искаш поне другите да не разберат колко ти тежи самотата. Не защото любовта е смисъла на живота, а защото просто не можеш без нея!

Защо да крия!? Понякога ти идва до гуша да бъдеш добър и честен! Тогава решаваш да се спотаиш под маската на сурова непристъпност. Цял живот търсиш истински приятели и тъкмо когато повярваш, че си ги открил… виждаш как отново грешиш!

Обичаш онези, които не ти обръщат и капчица внимание, защото са твърде различни от теб, а смразяваш душите на другите, които са готови да те дарят с любовта си! За едно зрънце любов си готов да пребродиш Вселената, а когато тя е толкова близо до теб, сякаш не я забелязваш!

Щастието те застига и отминава, а ти не можеш нито да го настигнеш, нито да му отмъстиш! Не защото вечно нямаш време, а защото вярваш в него, защото си оптимист!

И продължаваш да търсиш своята истина, своята истинска истина…

Източник: myvelikoturnovo.com