цветно

Попътен вятър има само за смелите

Снимка: pixabay.com

Иса и Яков били рибарски синове, приятели от деца, израснали на брега. Години по-късно, и те като бащите си, приели съдбата на рибаря. За Иса това било лек товар, с който се бил примирил и много, много не ругаел по съдбата. Яков не бил така спокоен. Той всеки ден разказвал на приятеля си как ще отплава с лодката и ще стигне чак до царските земи.

Една сутрин Яков влязъл в морето за риба, но така и не се върнал. Иса много се натъжил. Решил, че приключенската хвърковата душа на приятеля му най-накрая била убита от амбицията, която не му давала мира. Амбиция, която като огромна вълна повляква приятеля му към дъното на черното море.

Минали се месеци и пред схлупената рибарска къща почукал пощальон. Иса много се развълнувал, никога не бил получавал писмо. С треперещи ръце разкъсал плика и зачел.

"Скъпи приятелю, пише ти Яков! Ти не ми вярваше, но аз все пак не се отказах от мечтите си. Влязох навътре в морето, вълните заблъскаха по лодката ми, но се появи силен вятър, който ме духна като перце чак до брега на царската земя. Тук се прочух със смелостта си и ме приеха в двора на царя. Сега съм много щастлив, само твоята липса ме натъжава. Моля те, ела и ти. Ще видиш има попътен вятър за смелите".

Иса се развълнувал много, искал да види Яков и царските земи, но един тих и упорит глас му нашепвал, че това е нечия лоша шега и че никой не се е върнал от черните води. Мълвата за писмото на Яков се разнесла из малкия град и мнозина поели по пътя към царските земи.

Иса построил красив паметник в чест на своя приятел и на всички изгубени души, последвали неговата лудост. Всяка сутрин той отивал до паметника, всяка сутрин до последния си ден.

*****

Хората често интуитивно следват клишета и едно от тях гласи, че всяко пътуване започва с една малка крачка – е аз не смятам точно така. Една малка крачка може да направи всеки, така както всеки може да усети морския бриз от брега.

Пътуването започва в онзи момент, в който се потопите в дълбокото. Точно там, в дълбокото, живее попътният вятър и само смелите усещат по лицето си бленуваната му милувка. Пътуването започва в онзи момент, в който надвиете тихия упорит глас на страха и категорично загребете към най-дълбокото.

Страхът ви гарантира сигурно място на брега до Иса, издигнал паметник не само на своя приятел, но и на своите мечти. Не се разхождайте из гробището на най-скъпото - "онази болна амбиция", която вика - Направи го! Погребете вместо нея верния приятел, който казва – На брега няма да се удавиш!, защото останете ли на брега, то значи сте загинали, преди да влезете в черните води.

Попътен вятър има само за плаващите, другото – то е просто бриз, който ще разклаща цветята, разтящи покрай каменната плоча, увековечаваща един погребан живот, преди той да е започнал.

Мисъл на деня