цветно

Постът: хигиена на душата

Снимка: geralt / Pixabay.com

Постенето е да сте бог в Бога.

Постът като "говеене" - благоговеене пред Божеството, като Причащение – приобщаване, единяване с Него.

При-част-я-ването – възможност за отиване при Божествената част в теб на всяко едно място и във всяко едно време пред Всемирния олтар.

С Месни заговезни и изключването на месните продукти в храната на (8 седмици преди Въкресение Христово) се сложи началото на 40-дневния Великденски пост. А от Сирни Заговезни (7 седмици преди Възкресение) се изключиха и всички други животински продукти.

С него християните се покайват, смиряват, очистват душите и телата си и се приготвят за достойното посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

Смисълът на поста е бил изясняван многократно от хора на духа, но казаното за него от българския духоведец Ваклуш Толев, лидер на Общество "Път на Мъдростта", е най-тясно свързано с неговия нов контекст, с настоящия момент.

Та нали със смяната на времето идват и нови изпитания, нови предизвикателства, свързани най-вече с духовното отношение към хляба, съня, пола, властта, словото, знанието... Дори Христос не е излекувал един болен, ни припомня Библията, защото неговото страдание се лекувало само с пост и молитва.

Християнският пост, според Ваклуш Толев, е нещо много повече от вегетарианството, чрез което се избягват страховите вибрации на убитото животно.

Вегетарианството не е това, което светът счита – да се яде едно или друго, това или онова, а възможност да се подготвят нашите духовни центрове за идващата висока енергия на бъдещето. Затова то е потребно, но като вътрешен осъзнат иск, не като наложена външна заповед или само като традиция.

Защото християнският пост, казва Ваклуш, е път към Богоподобието. Подготовка да се премине прага от обикновеното към свещеното. Всички посветени са преминали през поста – и Хермес, и Зороастър, и Буда, и Христос... Внего те са побеждавали присъщото за човека изкушение, съблазните на материята.

Постът е и отдръпване вътре в себе си, бдение, отдаване на Бога, вътрешен разговор с душевния шепот, вътрешно сгръщане в една приказност и простителност, акт на смирение, не на показност. Трябва да знаем, припомня Толев, че афиширането на поста разхищава енергията, а днес трябва най-много нея да пестим, не времето.

Затова постът е една деликатна духовна потреба - повеля, а не строга заповед. Едно благоговейно поведение на пълно предаване на Бога. Път, не толкова към здравето, колкото към съвършенството. Не толкова грижа към преходната физика, а за вечния ни дух.

Да "постиш с душата си", както ни препоръчва Библията, означава да стоиш на пост-бдение пред Свещенето и да можеш да стигнеш до едно от най-големите благоговения – прошката, да пестиш духовната си енергия, да не я пилееш безразборно, за да може тя да намалява тежестта на земното притегляне.

Тук Ваклуш Толев обръща особено внимание върху контрола над пола, защото половата енергия е най-висшата енергия, защото е формирала ларингса и мозъчната дейност.

Така, с изграждането на едно ново отношение към поста, можем да стигнем и до усещането, че първо пишем своята история в душите си, а после в скрижалите на живота. Че нищо не е абсолютно в нашето битие и че ние можем да му въздействаме, а с извиканата по-голяма сила от поста и в много по-голяма степен.

Постът е вид жертва към Бога, която не се именува, не се афишира, но и огнено посвещение, което разгаря светилниците на нашите души. Затова има пряка връзка със смисъла на празника Заговезни, който е едно освобождаване от смут, съмнение, ограничение...

Паленето на огньове в нощта преди Прошки е свързано и с обичая "Машала", от персийски означава огън, за разлика от "машаала", означаващо "евала", "здравей". А огънят е победа над тъмнината, пречистващо изгаряне-всесъжение на старото, той осветява, възкресява, умъдрява...

Народът ни е наричал поста "говеене", т.е. пазене, лишаване от нещо, откъдето идва и думата Заговезни. Въздържане не само от някаква храна, а и пестене на личната енергия, въздържане от безумни мисли, от осъждане, гняв, егоизъм, гордост, тщеславие и др.

Постът е една дълбока вътрешна хигиена, вложена и употребена като обред, като поведение в човека. Като хигиена на мисълта, чувствата, желанията, на идеите, на душевността, нравствеността и волята.

Не да бъде продиктуван само от потребност за разкаяние, не да се гледа на него само като на жертва, моление и средство за прощение на прегрешенията. А най-вече като на възможност за тържество, на усещане, че тогава ни гостува Божият Дух.

И не е важно колко дни ще постиш - един ден или 40 дни, важно е да го направиш с идеята, с усещане за вътрешен принцип, за огнено пречистване, казва Ваклуш. Дори е по-добре да направиш само един ден такъв истински пост, отколкото 40 дни само да се правиш, че постиш.

За да се стигне до чистотата, в която всяка благодатна мисъл може да бъде едно велико Причастие , възможно за постигане на всяко едно място и във всяко едно време, пред един Всемирен олтар. И само с подобно осъзнаване човекът може да разбере какво означава истинския пост, а оттам и да го превърне във всекидневен принцип.

Но това може да стане, само когато човекът осъзнае своето Богоподобие, когато изпълни Божието и покровителства човешкото в прощението. Тогава постенето за него ще бъде да е бог в Бога, казва Ваклуш Толев.

Принципът на поста започва да се утвърждава първо в Рождественския пост, когато се посажда житото, семето, зърното, Божието слово в душите и сърцата, а Възкресенският пост събира неговия изкласил и узрял плод (идеята за Спасението) и прибирането му в Хамбара, в Житницата на вярата.

След което, с по-кратки пости, може да се причестяваш с хляба, символ на тялото на Христос, и с виното, символ на Неговата кръв. Т.е. да правиш При-част, я- ване - отиване с благоговеене и благодарност при Божествената част в теб.

Предстоящи събития

Мисъл на деня