Постоянно търсим, но трудно намираме
От Елена Мена
Къде бяхте миналата сряда? Къде гледахте падащите звезди? Видяхте ли всички тези хора, които също като вас бяха дошли, за да се насладят на годишното явление, което са чакали цяла година?
Приказната гледка, която всъщност е кривото огледало, в което може да се огледа всеки от нас. За да види себе си на 60 – 60 секунди-60минути – всеки ден - ча-ка-не. Чакаме винаги точния ден, точния час, точния момент.
Изчакваме края на работния ден, изчакваме единствения си приятел с кола, за да отидем и видим това, което всеки ден пропускаме, държейки очите си широко затворени - красотата, която е около нас и която не виждаме.
Надеждата, която търсим да ни завладее, изкачвайки се на Кулата, вперили поглед в небето за своята падаща звезда, за да се заредим с емоцията на преживяното и убедени, че сме станали свидетели на нещо необикновено.
А то, необиковеното ще ни избоде очите! Ето го ей там - виж вдясно! А ние го подминаваме, сложили сушалките в ушите и нервно чакайки прииждащия влак на метрото. То е това, което в секунди на напрегната забързаност подминаваме.
Слагаме всички и всичко под общ знаменател, виждаме множеството, но не и единиците. Усещаш ли как често възприемаш хората като тълпа? А знаеш ли, че вгледаш ли се в лицето на онзи брадатия мъж, ще видиш тъмните, строги, будни очи?
Виждаш ли силата и жарта за промяна? А до него на няколко крачки виждаш едно момиче – знаеш ли за стиховете ѝ, които чакат на бюрото да бъдат издадени? Прочетеш ли ги ще си кажеш "Страхотни са! Това ще е стимулът ми за промяна!"
Но погледът ти още от преди няколко секунди отново е насочен към часовника с минутите, за да знаеш колко още ще трябва да изчакаш, за да отидеш и потърсиш нещо, което всъщност не искаш...
Не се вдъхновяваш от хората? Тогава защо подмина и сергийката с книги? И не видя заглавието, което търсиш във всички книжарници?
Постоянно търсим, но трудно намираме. Защото ходейки със затоворените си очи, губим посоката. Спим, съществувайки, буквално "избутвайки" днешния ден. Ще ги отворим ли? Или ще продължим както досега и няма да открием необикновеното, докато чакаме да отидем да изчакаме на избраното от нас място за чакане?
Гледаме в звездите и отново - чакаме да паднат, за да си пожелаем нещо. Най-силният метеоритен дъжд бе миналата седмица. За някои от нас той е всеки ден, всеки час от изминалата година. За някои не се е състоял от доста време. За мен най-силен той беше през последната седмица на март 2015 г. Сега е започнал плахо нов, не толкова силен, но достатъчно ярък.
Чакаме и искаме да успеем да отидем и видим нещо необикновено, а подминаваме толкова пъти Дядо Добри и Хачико. Защото не сме знаели, че е това са именно те.
А ти кого подмина днес? Коя възможност изпусна, чакайки точната дата за метеоритния дъжд?
Снимка: house-54.com
