Предел
7 септември 2019
Пределът е черта зад хоризонта.
Скицираш нощ. Задраскваш я. Захвърляш
картините, които не запомняме.
Запомнил си - към мен да бързаш
през тихите алеи, сред дърветата,
напряко парка с майки и безделници.
Пределът е покой. Да ме усетиш,
да ме рисуваш, но пропуснал черното.
Когато сме жестоки и война е
не само любовта, но и живота ни,
да помълчим сами във стаята
и само с обич да настроим нотите.
Мечтае ми се. Да не се прибираме.
Поглъщам светлините. Заслепяват.
В една сълза животът ми побира се.
Предел не съществува. Продължаваме.
