цветно

Предизвикателството да бъдеш журналист: Николай Василковски

Специалната среща на HighViewArt.com този път е с един от репортерите на новините на Нова телевизия. Неговото име е Николай Василковски. Макар да е икономист по образование, никога не е работил в тази сфера.

Занимава се с журналистическата професия вече повече от 15 години. Стартът на кариерата му е в регионалния печат на Плевен и Свищов. После става част от екипа на музикална телевизия, където прави кратки документални предавания за различни изпълнители, зрителски и тематични класации.

За предизвикателствата на журналистическата професия в разговора ни по-долу.

- Какво ти носи тази професия?

- В личен план работата доставя адреналин и разнообразие. Всеки ден те среща с нови хора, които разказват интересни истории. Често тъжни и пълни с проблеми, понякога позитивни и вдъхновяващи. И в двата случая моята задача е да направя тези истории достояние на много хора. Така че загубилият вяра да си я върне, ядосаният да намери отговор на въпросите, които го мъчат, а обърканият да открие правилния път.

Работата без съмнение превръща репортера в "кошче за душевни отпадъци". Бележник, в който всеки ден се трупат проблеми, настроения, емоции. Почти всяка страница от тефтера отнема частица от мен по един или друг начин. Но пък добавя това, което наричаме житейски опит, търпение и желание за още работа.

- Кой е най-интересният репортаж, който си правил?

- Всеки един репортаж е ценен сам по себе си. Но ще запомня завинаги случая от 2014 година, когато отразявах затрупаните от снежна виелица села в района на Кърджали. Тогава трябваше с един роторен снегорин да достигнем едно от населените места, които бяха откъснати от света. Аз бях в кабината на мощния снегорин.

Операторът Владислав Топчиев застана встрани до машината, за да снима ротора, който загребва снега и го изхвърля. Камионът с двигател на военен танк изрева и тръгна сред 3-метровите преспи, но изведнъж се плъзна встрани.

От кабината загубих видимост към моя оператор. Момент, в който буквално си помислих, че снегоринът вече го е смазал. Операторът обаче успя да скочи с камерата и да избегне най-лошото. Едва ли има думи, с които най-точно да опиша всичко, което преживях в тези няколко секунди.

Подобни случаи показват единствено какви рискове поемаме в нашата работа всеки ден. За да може картината, която виждаме по телевизора да е възможно най-точна и най-близка до реалността.

- Кое е най-интересното място, на което си бил?

- Много са, но в главата ми са се запечатали кадрите от бежанския лагер на гръцко-македонската граница. Картини, които показват безсилието и нежеланието на света да се справи с един военен конфликт, мизерията на хиляди хора, докарани до крайно отчаяние.

Представи си едно поле с 15 хиляди палатки. Между тях текат отходни води, в които играят деца, майки перат дрехи, възрастни хора буксуват с инвалидни колички. Хиляди съдби, погребани в кал и смрад. С Надежда някой ден да си върнат живота, който са споделяли преди войната на югоизток от нас.

- Коя е мечтаната новина, която би искал да отразиш?

- Искам да доживея човечеството да стъпи на чужда планета. Вероятно Марс, тъй като в тази посока като че ли се работи най-сериозно. И искам да съм част от първия телевизионен екип там. Дори бих приел оферта за еднопосочен билет, без връщане към Земята.

- Твоето обръщение към читателите на HighViewArt.com?

- Търсете, четете, учете и се интересувайте постоянно. Въпреки че човешкият крак е обиколил всяка точка на планетата, светът все още е пълен с интересни неща.

Пишете, снимайте и споделяйте, за да може тръпката от това, което вие изживявате, да не угасва и да се предава от уста на уста, от телефон на телефон, от компютър на компютър. Днес технологиите позволяват всеки да е репортер, всеки да открива и предава незабравими моменти.

Снимки: личен архив на Николай Василковски

Предстоящи събития

Мисъл на деня