Приказка за българското село
От HighViewArt
Аз съм на 7 години. Ура! Най-накрая заминаваме на село при баба!
14 години. Омръзна ми това село и тъпата градина!
Аз съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала - по цял ден скубе трева. Разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?
Аз съм на 25. Селото е хубаво само за барбекю.
35 години съм, що пък да не посадя малко репички?
Станах на 45. Засях цялата градина.
Навърших 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.
На 78 години съм. Мъкна тежка раница към село. Децата и внуците не помагат. Казват – нищо недей да садиш, всичко ще си купим. И само правнукът се радва. Той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято и ние отиваме на село.
Животът продължава.
Снимка: wikipedia.org/Luigi Chiesa
