Приказка за Поли
Посветено на PJ Harvey.
Неделчо тръгна от своя дом към приказната гора, за да намери Поли. На излизане баба му му даде пакет бисквити за из път.
Минавайки покрай пеещите дървета, които бяха наредени в кръг, той спря, послуша ги и когато свършиха песента си ги попита дали са виждали Поли. Те го попитаха дали е виждал любов, а той им каза, че не може да намери Поли.
Той тръгна на свечеряване и знаеше, че е трудно да се търси през нощта, но заради своя занаят се беше научил да вижда в тъмното.
Продължи нататък и стигна до разбойниците, които седяха на една черга и четяха "Война и мир". Неделчо ги попита къде е Поли, а те го попитаха къде е тяхната независимост.
Обясни им, че още не е намерил Поли и след като поседя известно време при тях, той отново тръгна напред през гората.
Имаше гъста мъгла и въпреки невероятните си умения да вижда това, което не се вижда, той видимо се затрудняваше. Беше изморен и краката го боляха, но изяде половината от бисквитите и възвърна силите си.
След известно време се натъкна на ирландските вещици, които пушеха пури и играеха покер. Те му отделиха тесте карти и му дадоха да запали.
- Виждали ли сте Поли? – попита Неделчо
- Виждал ли си правда? – попитаха вещиците.
След като им обясни, че не знае къде е Поли, той отново тръгна. Вървя известно време докато не попадна на една поляна, на която седяха самодивите и бродираха шевица върху бели платна със златни нишки.
Те бяха високи и стройни със златни коси. Дадоха на Неделчо игла и конец и му обясниха на две на три какво и как да прави. Не го биваше много, но пък се стараеше.
Докато бродираше той попита самодивите дали случайно Поли не е сред тях. Те го попитаха дали случайно сред него няма лоялност. Каза им, че не вижда Поли и си тръгна.
Докато се разхождаше Неделчо си мислеше с каква прецизност младите девойки бродираха върху платната. После се сети за неговото произведение и се усмихна. Въпреки че не се равняваше на майсторството на самодивите, не можеше да се отрече, че той имаше потенциал. Наистина имаше.
Повървя, повървя и стигна до пещерата. Там мечките тренираха своето съчетание по художествена гимнастика с ленти и бухалки, като бяха доста притеснени, защото не им оставаше много време.
Дръпнаха набързо Неделчо и му подхвърлиха една цветна лента. Докато танцуваха той ги попита дали познават Поли. Те го попитаха дали някога е познал щастие. Каза им, че не знае къде е Поли и продължи напред.
Стигна до един манастир, около който нямаше нищо друго и който беше изолиран в самостоятелна част на гората. В него живееха монасите, които тъкмо започваха обедната си служба.
Дадоха на Неделчо христоматия и му направиха място сред тях. След като службата приключи той ги запита дали биха му дали информация за Поли. Те го попитаха дали би дал прошка. Неделчо се замисли за момент, после въздъхна и каза:
- Не мога да намеря Поли.
Отново тръгна на път, вървя доста дълго, наистина вървя дълго, но си заслужаваше. Накрая спря и видя пред себе си група дракони, които местеха тежки камъни от една купчина на друга. Запретна ръкави и докато се трудеше ги попита дали са виждали Поли.
Те го попитаха дали е виждал свобода. Отговори им, че Поли не е там. Драконите явно забелязаха, че той се натъжи, погледнаха го за миг, а после един от тях, с разрешение от майка си, проговори:
- Накрая на гората, на хълма живее висшият магьосник. Той изпълнява желания, може би ще успее да ти помогне.
- Благодаря – каза Неделчо като се обнадежди.
Той вече не се разхождаше, не вървеше, а тичаше към хълма, нагоре към хълма. Измина цялото разстояние до края на гората, изкачи хълма и се огледа. Там имаше само една малка колибка, а пред вратата и стоеше белобрад старец. Неделчо се приближи и каза:
- Разбрах, че изпълнявате желания. Може ли и аз да получа едно?
- Какво ще поискаш? – поинтересува се магьосникът.
- Преди 2 години изгубих Поли. Оттогава всеки ден бродя из гората и търся Поли. Но напразно, никой нищо не знае. Може ли да ми кажеш къде е Поли?
- Това ли ще поискаш? Другите, които идваха, пожелаха несметно богатство, велика победа, огромен дворец.
- Но аз искам Поли – каза Неделчо.
- Ще изпълня желанието ти, но преди това трябва да ми отговориш на един въпрос. Ако дадеш правилен отговор, ще ти кажа това, което искаш да узнаеш.
- Какъв е въпросът?
Магьосникът без да се колебае веднага го изпита.
- Как се казва вълшебната гора, в която живееш?
- Това е лесно – възкликна Неделчо – гората се казва "Отечество".
Магьосникът не каза нищо, помълча известно време и накрая заговори:
- Донякъде си прав. Едно време гората наистина се казваше "Отечество", но преди 2 години я прекръстиха и сега се казва "Анархия". Виждам, че много го искаш и затова въпреки че не ми отговори правилно, ще направя това, за което ме помоли. Е, какво е желанието ти?
Неделчо изглеждаше объркан, гледаше магьосника така, все едно, че вижда извънземно. А всички знаеха, че извънземните живееха на поляната до разбойниците.
- Е, ще искаш ли нещо? Какво ти е?
- Не чувствам нищо – отговори той – Липсва ли нещо?
- Съжалявам – каза магьосникът.
На сутринта Неделчо се върна в своя дом. На вратата го посрещна старата жена.
- Привет! И го попита:
- Изяде ли бисквитите?
- Така и не огладнях – отвърна и Неделчо.
