цветно

Приказна народна приказка

Имало едно време, има го и сега, а и занапред ще го има едно далечно кралство. То било, е, и ще бъде толкова далеч, колкото едва ли 3 до 5-те процента от мозъка си, които използваме ни позволяват да си представим. Това било, е и ще бъде кралство на приказките.

Гъстотата на населението е 200 кралски особи на 300 злодеи, на 10 обикновени души. Трябва да се спомене, че ако по закона на случайностите срещнете просяк или обикновен човек, то можете съвсем нормално да очаквате след това да видите същия този в кралски одежди и царкиня под ръка.

От всичко това можем да заключим, че обикновените са на изчезване, както и че обикновеността им се е превърнала в необикновеност поради численото превъзходство и наситеност на необикновените.

Дори в този магичен свят някой от жителите успял да прояви онази част от въображението си (която е по-добре да не използваме) и измислил скуката. Тъй като всички по цял ден само скучаели това довело до скарване между дългоприказни приятели и разделянето на влюбени царски особи.

Злодеите не правели изключение и заразната вълна от скука заляла и тях. Вече не виждали смисъл да правят злини, след като така или иначе ще бъдат победени от бъдещи или настоящи принцове.

Така започнала Великата скучна война. Бойното поле нямало граници, а за враг се приемал всеки различен от теб самия. Така например, летейки трите феи кръстници на Спящата красавица, от скука се скарали и започнали така наречения магически дуел.

Аврора на свой ред, така се отегчила, че заспала и този път принц Филип не успял да да я събуди с целувка. Снежанка избягала от двореца, за да търси злата си мащеха, тъй като й писнало да бъде принцеса, а и да си кажем правичката всички тези отвари, изпробвани върху нея, си казали думата. Подобна съдба сполетяла и останалите принцове и принцеси.

Насред целия този хаос в една къщичка в гората, издълбана в дърво, се родило момченце на име Мортимър, а през девет планини в десета, в землянка до едно езеро се родило по същото време момиченце на име Виталия. Те израснали по време на Войната и се очаквало да станат изключително скучни, но очакванията не се оправдали.

Когато Мортимър пораснал тръгнал по широкия свят със своя кон, лък и стрели, за да търси приключения и да избяга от отегчението. В същото време Виталия също пораснала, по цял ден плувала в езерото, разхождала се в гората и пеела с птичките, с което предпазвала природата от това да бъде превзета от скуката.

Един ден докато излизала от езерото, снажен момък с черни коси се приближил, за да напои коня си. Въпреки че при вида му тя не помръднала, той я забелязал. Щом погледите им се срещнали, те се влюбили.

Виталия, изплашена от непознатото чувство, излязла от езерото и побягнала към дома си. Мортимър я последвал, но не след дълго я изгубил от поглед. Не успял да се върне и до езерото, където оставил провизиите си, и затова препуснал накъдето му видят очите.

Скоро се мръкнало, а той още се лутал из гората. Нощта била ясна и Мортимър забелязал пушек в далечината, приближил се и видял светещо прозорче. Препуснал до къщата, слязъл от коня си и почукал на вратата.

Отворил му старец с видимо отегчена физиономия и попитал: Кой си и какво искаш в този час дявол те взел? Мортимър отвърнал: Търся подслон за през нощта, и дали знаете къде и как да намеря девойката от езерото?

- Какво предлагаш в замяна - попитал дядото.

- Две жълтици

- И какво да ги правя аз тези твои жълтици насред гората?! Но виж, може в замяна и ти да ми направиш услуга.

- Разбира се, само кажи!

- Искам обаче да се закълнеш, защото и други са ми обещавали - Мортимър бил толкова уморен, че не подозирал пъклените планове на стареца и рекъл: Заклевам се, дядо, само ме пусни да поспя.

Дяволита усмивка се появила на лицето на стареца и той пуснал момъка в къщичката си, като му казал, че на сутринта ще говорят за услугата, която Мортимър дължал.

Щом (момъкът) легнал веднага заспал. На сутринта станал и заварил дядото да сипва чай в две чаши. След като закусили Мортимър се обърнал към стареца: Дядо кажи сега знаеш ли нещо за момичето и какво трябва да направя за теб?

- Момичето, което търсиш се казва Виталия. Живее в гората с възрастната си майка. Няма да говоря за красотата й, защото явно си се уверил в нея със собствените си очи. По цял ден обикаля горите и пее, а песента й е лечебна - може да излекува дори най-отегчения и завладян от скуката човек. Живее на пет песни път от тук по посока на залеза. А сега да ти кажа и какво да направиш за мен. Когато намериш момичето искам да ми я доведеш за жена.

Мортимър се стъписал, като чул желанието на стареца, но нямало какво да стори, защото се бил заклел.

Момъкът, по-мрачен от всякога, излязъл навън, яхнал коня си и се запътил към къщата на Виталия. След пет песни в правилната посока се оказал пред малко дворче, оградено от люлякови храсти, но вместо къща там имало хълмче с врата и прозорец.

Мортимър пуснал коня си, а самият той влязъл вътре и се скрил, тъй като по това време девойката била нейде в гората. На майката казал, че е царедворец и й дал една жълтица да не казва на дъщеря си, че е тук.

*(о.б.: Тъй като майката страдала от склероза забравила откъде има жълтицата и решила, че дъщеря й я е намерила и не й е казала, но продължила да се чуди защо Виталия би я скрила в джоба й – уви така и не разбрала отговора на тази загадка).

Когато навън се смрачило, Виталия се прибрала, но била необичайно тъжна – липсвало й онова непознато чувство. В тъгата си забравила да поздрави майка си и легнала, плачейки в леглото си, покрито с чаршафи, ушити от цветя и направено в корените на дърво, чиято корона можела да се види в дворчето.

Мортимър излязъл от един сандък, в който се бил скрил. Появата му от своя страна посяла паника и ожънала писъците на двете жени, а майката дори започнала да го налага с метлата.

Виталия бързо се опомнила и разпознала любимия си, след което обяснила много внимателно и спокойно на бедната си майка, че това е неин гост и я отпратила в другата стая.

Когато се върнала с лице, озарено от усмивка (о.б.: това не се дължало на пастата Colgate), любувайки се на Мортимър го попитала: Кой си ти?

- Аз съм Мортимър. Бях тръгнал да диря приключения и да избягам от скуката.

- Аз съм Виталия....

- Зная коя си! Уви, скъпо платих за да науча това - казал той като се обърнал към прозореца.

- Защо тъжиш кажи ми?

С въздишка Мортимър разказал как след като я видял се влюбил в нея и я последвал, но я изгубил, както и за това, което се случило при стареца. Вместо Виталия да го намрази и изгони, тя се усмихнала и казала: Не тъжи за нещо, което тъй лесно се оправя.

При тези думи Мортимър я погледнал учудено, а тя му казала как ще измамят стареца.

Измъкнали се тихо от къщата, за да избегнат забравилата гостенина майка (о.б.: забравила го защото страда от склероза, а ако вие не помните, че страда от склероза, отидете да се прегледате или поработете върху скоростта на четенето си) и момъкът извикал своя кон. Яхнали го и препуснали пет песни в обратната посока.

Прозорчето на къщичката пак светело и Мортимър извикал стареца. На вратата се показало същото отегчено лице и попитало сърдито: Кой си ти и какво искаш, дявол те взел!?!

- Аз съм Мортимър водя ти девойката както обещах.

Отегчението в миг изчезнало, а на лицето му се намърдала мазна усмивка: Ааааа Мортимър най-после. Къде е момичето?

- Тук съм! Защо си искал да ме доведат?

- Мила моя Виталия – започнал той – аз може да съм триж по-стар от тебе, но за любовта, е казано, граници няма. Омъжи се за мен и ще живееш в разкош.

Едва изрекъл последните си думи и на мястото на схлупената къщичка се появил огромен дворец. Излишно е може би да казвам, че планът пропаднал, тъй като никой не очаквал от този съсухрен старец, победен от скуката, да излезе зъл магьосник.

В сянката на удивлението, което предизвикал, злодеят хванал Виталия и се опитал да я отведе в двореца, но Мортимър изстрелял стрела която го пробола право в сърцето.

Със смъртта на магьосника Великата скучна война приключила, защото се оказало, че старецът бил този, който изобретил и разпространявал скуката.

Естествено Мортимър и Виталия живяли щастливо заедно, като били обявени за върховни крал и кралица на всички кралства. И оттогава, та до сега, а и занапред Виталия дава живот и щастие на всички същества, а Мортимър убива със стрелите си всяка обладана от скуката душа.

*(о.б.: = обяснителна бележка)

Снимка: wallpapersdesign.net

Cъбития

Мисъл на деня