цветно

Приятели

Снимка: pixabay.com / shigekiumeta

Много бяха. Имах ги с дузина. Скъпи, верни, на живот и смърт. Днес ги гледам - шепа, неколцина. Четри-пет на пръсти се броят. Оредяха, все по оредяват.

В лесен час - безброй, но в мъчен, ах, само тук-там още някой става да ме подкрепи измежду тях. Аз ли ги разгоних, те ли мене? Служба, пост - какво ни раздели? Времето ли хората променя, друго ли? Не знам. Но ме боли.

Може би през ситното решето сее ни животецът така, че остават само тези, дето само в скръб подават си ръка? Може би най-верните остават - тези дето могат или не да те пренесат и през жарава с неопожарени рамене.

Много бяха. Шепа са. Къде ги? Нищо, да са живи, да съм жив? Гледам ги все в раменете, тегля: само шест ми трябват, шест - ковчегът да ми носят, без да им тежи!

Дамян Дамянов

Мисъл на деня