цветно

Проблемът с възможностите

Снимка: pxhere.com

Мислим си, че възможностите са нещо ограничено, което идва в живота ни рядко. Ето как се заражда и чувството, че сме длъжни да ги сграбчим преди да са си отишли. Завинаги. А какво става с всички тези възможности, които са до нас ежедневно, като например тази да помогнеш на някого или да дадеш малко повече обич и внимание, да изслушаш и разбереш, да бъдеш до семейството си?

Свързваме невероятните шансове, които се предполага, че идват веднъж в живота, с израстването, но единствено финансовото и професионално такова. Незнайно защо, когато става дума за развитие, в него не се включва душевния, чисто човешкия аспект. Кое е по-важно е въпрос на приоритети, но за да направим избор, първо трябва да знаем, че има алтернатива.

Няколко заблуди са докоснали подсъзнанието ни. Проблемът в това е, че те ни карат да губим свободата си на лична преценка, на това въобще да признаем наличието на две страни и така да направим равнопоставен избор.
Всъщност има безкрайно много възможности, за всеки един от нас. И истината е, че те не зависят от социалния ни произход, образование или сила на характера, защото възможностите в природата са неспиращ извор, от който черпим всеки ден. Единственото, което възпрепятства потока, са границите в собственото ни съзнание.

Не си даваме сметка също, че никога не губим, каквото и да изберем, именно поради това, че правим избор. Казвайки "не" на нещо, ние предпочитаме да кажем "да" на друго. А уроци, чрез които да израснем, ще открием зад всяко решение.

Само когато не сме притиснати от ограничаващото "трябва" осъзнаваме, че след като сме различни отвътре и имаме отличаващи се ценности, страсти, мечти и страхове, то ще последваме и различен път, което другите често ще осъждат.

Но понякога да останеш е също толкова ценно, колкото да си тръгнеш, да помълчиш е толкова необходимо, колкото да разговаряш, а да изслушаш е също толкова полезно, колкото да заявиш. Възможностите не винаги идват в живота ни, за да се осъществят. Целта им би могла да е по-висша – да ни разкрият перспектива.

Когато пред очите ни се появи по-мащабна картина, а в сърцето ни отново се зароди надежда, се освобождаваме от илюзията на страха и провала. Тогава качествата стават повече от недостатъците, а креативността побеждава несигурността.

И щом се завърне увереността ни в живота и в себе си, спокойствието, че бъдещето е на наша страна, от тихото ни развитие досега започват да се раждат постижения. Истинската същност на възможността е позитивен тласък, а не задължение. Ето защо, ако поне веднъж си позволим да загубим, ще прозрем, че докато в нас свети желание, отвън ще гори неизчерпаемостта.

Вижте още прекрасни текстове от авторката на facebook.com/Airletters

Предстоящи събития

Мисъл на деня