Прошката е акт на любов към самия себе си
От HighViewArt
Когато прощавате, белезите остават, но болката си отива. Единственият начин раните да бъдат излекувани е чрез прошката.
Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция. Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили.
Разбира се белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли.
Може би си мислите: "Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя." Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега.
Имало е време, когато сме били деца, когато прошката е била наш инстинкт. Преди да хванем менталната болест, прошката е била естествена и без усилия. Свикнали сме да прощаваме на другите почти веднага. Ако видите две деца, които си играят заедно и се сбият едно с друго, те започват да плачат и отиват при майките си: "Ооо…, той ме удари".
Тогава едната майка отива при другата да говори с нея. Двете майки се скарват лошо, а двете деца пет минути по-късно отново играят заедно, сякаш нищо не се е случило. Майките вече се мразят една друга за останалата част от живота си.
Не става въпрос да се учим да прощаваме, защото сме родени със способността да прощаваме. Но познайте какво се е случило? Научили сме противоположното държане и сме го практикували дълго време, така че сега прошката се оказва доста трудна.
Който, каквото и да ви прави – забравете за това. То не засяга нашия живот. В противен случай се получава война на гордостта. Защо? Защото нашата гордост нараства, когато не прощаваме. Ние ставаме по-важни, ако кажем: "Каквото и да прави, аз няма да му простя. Това, което той направи с мен е непростимо."
Истинският проблем е гордостта. Заради гордостта, заради честта ние добавяме още огън към несправедливостта, за да си напомним, че не можем да простим.
Познайте кой ще страда и акумулира все повече емоционална отрова? Ще започнем да страдаме за всички неща, които правят хората около нас, дори те да нямат нищо общо с нас.
Научаваме се също да страдаме, за да накажем този, който злоупотребява с нас. Държим се като някое малко дете, избухнало в гневен изблик, за да привлече вниманието.
Аз наранявам себе си просто като казвам: "Виж какво правя заради теб!" Това е голяма шега, но ние точно това правим. А това, което наистина искаме да кажем е: "Господи, прости ми!", но ние не го правим докато Бог не дойде пръв да ни поиска прошка.
Много пъти дори не знаем защо сме толкова разстроени от нашите родители, приятели, от партньора си. Ние сме разстроени и ако по някаква причина другите хора ни помолят за прошка, ние веднага започваме да плачем и казваме
"О, не. Ти ми прости".
Отидете и вижте малкото дете на ъгъла, изпаднало в гневен изблик. Вземете гордостта си и я хвърлете в боклука. Вие не се нуждаете от нея. Просто се освободете от чувството си за гордост и помолете за прошка. Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват чудеса.
Първо, направете списък на всички, от които смятате, че трябва да поискате прошка, след това им поискайте прошка. Дори да няма достатъчно време да се обадите на всички, поискайте прошка в молитвите си и във фантазията си.
Второ, направете списък на хората, които са ви наранили, всички на които е необходимо да простите. Започнете с родителите си, братя и сестри, деца, съпруг, приятели, любим, котка, куче, правителството и Господ. Сега вие ще простите на другите, знаейки че каквото и да е направил някой то няма нищо общо с вас.
Всеки живее своя собствен сън, запомнете. Думите и действията, които ви нараняват, са просто реакция, отговор на демоните в собствения ум на човека. Той сънува в ада, а вие сте второстепенен герой в неговата драма. Нищо от това, което човек прави, не е заради вас.
След като осъзнаете това и престанете да приемате нещата лично, състраданието и разбирането ще ви доведат до прошката. Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик.
Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си в съня си.
Когато си простите, себеприемането и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка – когато простите на себе си. Проявете сила и простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си.
И ако вярвате в преражданията простете си за всичко, което смятате, че сте направили в предишните си животи. Концепцията за кармата е истина само защото вярваме, че тя е истина. Заради нашите вярвания за доброто и злото, ние се срамуваме от това, което смятаме, че е зло.
Обявяваме се за виновни, вярваме, че заслужаваме наказание и наказваме себе си. Вярваме, че това, което създаваме е толкова мръсно, че трябва да бъде почистено. И само защото вярвате в това, то "От вас ще бъде направено." То е истина за вас. Вие създавате вашата карма и вие трябва да плащате за нея.
Ето колко силни сте вие. Да разрушите старата карма е просто. Просто спрете да вярвате в това, като откажете да вярвате и кармата ще изчезне. Не е необходимо да страдате, не е нужно да плащате нищо, всичко е свършило. Ако можете да простите на себе си кармата ще изчезне.
От този момент нататък вие можете да започнете всичко отново. После животът става лесен, защото прошката е единственият начин да изчистите емоционалните рани. Прошката е единственият начин да ги излекувате. Няма друг начин освен прошката, за да изчистим емоционалната отрова.
Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви да оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Вие ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това.
Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да ви е гадно през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си.
Защото прошката е акт на любов към самия себе си.
Автор: Дон Мигел Анхел Руис
