Простичкият смисъл на живота е в малките неща
Има дни, в които се чувстваш самодостатъчен. Дни, в които не ти се говори. Мълчи ти се. Разтваряш бавно душата си. Взираш се в нищото. В тишината. Не мислиш – просто мълчиш. И мълчешком се опитваш да отговориш на въпросите на тъгата.
Има дни, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите. От излишъците. От недадената любов. От човеците, които "наужким" те обичат. Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш.
Но има и дни, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие".
В тези дни разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща: В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел. В очите на дете.
Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.
Снимка: mariashriver.com
